Приказката на Ханс Кристиян Андерсен „Славеят” се е появила на 11 ноември 1834 г. в Копенхаген като една от приказките в току-що публикувания първи том на вълшебни приказки и се смята, че е вдъхновена от несподелената любов на автора към оперна певица Джени Линд, която била толкова сладкогласна, че я наричали Шведския Славей. Според Дневника на автора идеята за цялата книжка с приказки възникнала в Тиволи, по онова време току-що отворения и днес известен на всички в Копенхаген парк за развлечения, декориран изобилно с китайски приказни мотиви. Приказката е била посрещната много благосклонно от критиците и това осигурило нейния по-нататъшен световен успех, популярност и многобройни адаптации като анимационни фирми, балет, опера, телевизионни филми.
Какво станало с Джени Линд след написването на „Славеят”? Тя имала приятелски-платонично отношение към Ханс Кристиян и му пишела мили писма. Той, обаче, пише в Дневника си, че чрез Джени Линд за първи път е усетил свещеността на Изкуството. Покрай нея е научил, че човек трябва да забрави за самия себе си в служба на Всевишния. И че нито книги, нито хора са имали някога толкова облагородяващо влияние върху него като поет, колкото е имала Джени. И странно, историята на славея по някакъв начин се повтаря и в живота на Джени, защото по-късно тя самата се влюбва в полския композитор Фредерик Шопен и организира концерт в Лондон с цел да събере средства, за да плати лечението на туберкулозноболния Шопен.
Когато императорът от приказката е близко до смъртта, живият славей, прокуден заради механичния си дубликат, се съгласява да се завърне, и дори смъртта е толкова възхитена от пеенето му, че се оттегля. В приказките финалите са обикновено щастливи.
събота, 6 декември от 7.15 часа
