Радиотеатърът съхранява във фонда си едно от паметните представления на големия български режисьор Леон Даниел – „Напразните усилия на любовта” от Уилям Шекспир. Спектакълът е на театър „Българска армия”, от 1978 година.
Тогава представленията се играеха дълги години на препълнени салони. Тогава театърът миришеше на театър – тази толкова специфична и омагьосваща миризма, която не може да се сбърка с нищо друго и която щом веднъж вдишаш, сякаш я попиваш и остава завинаги в тебе.
Тогава Леон Даниел беше млад и в разгара на таланта си.
Тогава Кирил Дончев написа музиката за спектакъла.
Тогава в „Напразните усилия на любовта” участваха: Наум Шопов, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Невена Симеонова, Виолета Донева, Асен Ангелов, Евстати Стратев, Лора Захова, Петър Димов, Марко Мангачев.
Тогава Театър „Българска армия” се наричаше Театър на народната армия и беше един най-мощните театри, които определяха естетическите направления, с една от най-талантливите актьорски трупи.
Тогава в театъра не се допускаха естетически компромиси с цел продажба на билети. Нямаше евтини гегове и глуповати смешки по сцените. Всъщност тогава се ходеше на театър на „Търси се!”. Пред билетните каси имаше много хора, които питаха: „Да имате повече билети?”
Тогава по сцените имаше съзвездия от колосални таланти, а в салоните – жадна за смислено и дълбоко изкуство публика.
Тогава творците на Театъра бяха негови служители и имаха една мисия – да изгорят в това изкуство.
Тогава аз бях ученичка и гледах много пъти със затаен дъх този спектакъл. Той ме зарази завинаги с болестта „Театър” и в голяма степен определи посоката в живота ми.
И ако всичко, което току-що прочетохте, ви звучи носталгично, просто изслушайте „Напразните усилия на любовта” в последния ранен следобед на 2014 година. Предлагаме ви го с поклон пред всички участници в него!
Приятно слушане!
