Преди много години, в бедна хижа в Дания се ражда Ханс Кристиан Андерсен. Той живял в нищета, сред болести и смърт. И това, познало мъката и нещастието, момче става един от най-обичаните разказвачи-автор на незабравими приказки сред които: „Малката кибритопродавачка”, „Палечка”, „Малката русалка”, „Снежната царица”, „Новите дрехи на царя”, „Дивите лебеди” и още много, много други.
Драматизация на „Дивите лебеди”: Яна Добрева
Цитати от Ханс Кристиан Андерсен:
Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.
Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.
Сълзи - това е драгоценна награда за сърцето на певеца.
Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.
Не е беда да се появиш на света в уютно гнездо, особено ако се излюпиш от лебедово яйце!
В името на красотата и страданието не е грях.
Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.
Където думите се провалят, говори музиката.
Само да живееш не е достатъчно. Трябва да имаш слънчева светлина, свобода и малко цветя.
Да пътуваш означава да живееш.
Наслади се на живота. Достатъчно време ще си мъртъв.
Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.
Не трябва ли всички ние на земята да предложим на другите най-доброто, на което сме способни и всичко, което зависи от нас?
Любопитни и по-малко известни факти от живота на Андерсен:
През целия си живот Андерсен се е стремял към висшето общество. Той постоянно се запознавал с известни личности, след като станал прочут със своите приказки.
Всичко започнало от момента, в който гадателка в Оденс казала на малкия Ханс, че ще стане прочут и че в жилите му тече кралска кръв. Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели.
Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки.
Работници от шивашка фабрика свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее. „Тогава се почувствах като давещо се куче, по което децата хвърлят камъни”, спомня си по-късно писателят.
През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката.
Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.
Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър и помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър.
Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава, че е прав.
Най-прочутият разказвач на приказки нямал собствени деца. Той разказвал истории на чуждите, но не обичал да седят в скута му. Но много държал на погребението му да има деца.
събота, 3 януари, от 7.15 часа
