Депутатите обсъждат на второ четене Закона за Сметната палата. Сметната палата ще извършва одити на търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, независимо от това какъв е размерът му. Това реши парламентът с приетите окончателно текстове от новия Закон за Сметната палата.
По-рано предложението на БСП да бъдат одитирани не само търговски дружества с 50 процента държавно участие, а и търговските дружества с участие в капитала с над 1 милион лева, предизвика спор в пленарната зала.Възможността да се одитират дружества, в които държавата има мажоритарно участие, предложиха от "БСП лява България". Според проф. Румен Гечев има риск средствата по европейски програми в общините да останат без контрол и даде пример:
А какво ще стане с дружества, в каквито ние имаме държавно участие, което е примерно 500 милиона лева или 2 милиарда лева по големи инвестиционни проекти и делът на държавата е под 50 процента, но е 100 милиона лева, 300 милиона лева, 2 милиарда лева... По силата на предложения от управляващите промени в Закона се предлага ние да не одитираме 1 милиард лева, а да одитираме 51 хиляди лева.
От ГЕРБ възразиха, като посочиха, че държавата участва в управлението на дружествата и не трябва да се разпилява излишен ресурс. Депутатът Менда Стоянова коментира, че отговорност носи и принципалът на дружествата:
Държавата, където и да има участие с над 51 или под 51 процента, всъщност има принципал на това участие и той носи отговорност за това, по какъв начин се управлява дружеството.
Промените предвиждат Сметната палата да не проверява общини, в които общите разходи в бюджета и средствата от Европейския съюз не надхвърлят 10 милиона лева. Йордан Цонев от ДПС е на мнение, че е добра идеята да бъдат проверявани и малките общини:
Бихме могли да помислим, че това предложение не е излишно, ако го приемем, защото, макар да не може да влияе държавата, тъй като става въпрос за миноритарни дялове, би могъл един одит на Сметната палата да подскаже на принципала, че не е ефективно участието ни в едно такова дружество и държавата да оттегли това свое участие.
След 40-минутен дебат депутатите приеха предложението на Петър Славов от Реформаторския блок да бъдат одитирани и търговски дружества и с над 50 процента държавно или общинско участие. Народното събрание ще може със свое решение да възлага на одитния орган да извършва до 5 ревизии годишно, извън предвидените в годишната програма, гласуваха още депутатите.
Нов спор в залата предизвика управляващото тяло на Сметната палата, предвижда се тя да има председател, двама заместници и двама външни членове. Единият от външните експерти ще бъде предложен от Института на вътрешните одитори, а другият от Института на дипломираните експерт-счетоводители у нас. Мая Манолова от БСП заяви:
По това кои са членовете на Сметната палата, ще познаете кой ни управлява. Аз твърдя, че в момента коалицията не просто е официално обявената четворна коалиция, а че ни управлява коалиция "Четири плюс". И във въпросния пети член на Сметната палата, която според ГЕРБ винаги е най-важният орган на държавата, ще видим кой е подкрепящият пети.
Менда Стоянова от ГЕРБ е на мнение, че натиск не може да бъде оказван върху членовете на Сметната палата:
Ние поискахме тези двама члена, които ще участват като външен професионален надзор върху работата на цялата Палата, да бъдат излъчени от съответните професионални организации. Нито овладяваме, нито ще манипулираме тези организации.
От ДПС предложиха членовете на Сметната палата да нямат друго работно място, Йордан Цонев каза защо това е необходимо:
Те да бъдат избирани и да работят само там, защото в противен случай биха могли да бъдат в конфликт на интереси.
