Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиотеатърът представя: „Кланица” от Славомир Мрожек

БНР Новини
Славомир Мрожек
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако стражите на духа са изкуството и вярата, на тялото са бруталността и жестокостта.

Славомир Мрожек (1930-2014)
Полски писател, журналист, драматург и карикатурист. Автор на къси разкази и около 40 комедии.

На 15 февруари от 16 часа радиотеатърът ще излъчи пиесата на Славомир Мрожек „Кланица”. Режисьор Николай Ламбрев - Михайловски.
Участват: Веселин Мезеклиев, Михаил Петров, Савина Бързева, Аделина Петрова, Александър Алексич, Ина Георгиева.

Дайте да мислим за разочарованието поновому - като доказателство за разум. Кой не изпитва разочарование? Само онзи който упорства в своето заблуждение. А това означава, че разумът му спи, или изобщо отсъства.
Трябва да вярвате, че ще победите, дори ако е очевидно, че не можете да победите. Само това е наистина вяра, а всяка вяра, която търси подкрепа от разума, не е истинска вяра.

Тълпите от единици търсят пророк, но най-често намират фюрер.
 
Защо всички величаят равенството, когато всеки иска да бъде изключителен.
 
Две личности възприемат една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква съмнение дали това наистина е една и съща ситуация. На мен, една и съща личност, ми се случва да възприемам една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква въпросът дали става дума за една и съща личност.
 
Не плачи за нещо, което не плаче за теб.
 
Глупостта винаги изглежда добре, мъдростта - никога.
 
Да не пренебрегваме тъгата. Не е ли тя най-силното у нас? В крайна сметка това, което остава от всичко, е само тъгата (и умората).

Науката не познава срама.
 
Дори да се противопоставяш на живота, да спориш с него, да доказваш на живота неговото безсмислие - не може другояче, освен да го живееш.

Животът е невъзможен без приспособяване. Но в същото време приспособяването е враг на живота. Най-приспособен е трупът.

„Е и какво от това?” е въпрос на кретен, на който дори и мъдрец не може да отговори.
 
Състоя се от въображение и празнота. Това значи, че дори някога въображението да изчезне, все пак нещо ще ми остане.

Волята сама по себе си няма посока, амбицията е която придава посока на волята.
 
Човек си мисли това и онова, но все пак най-често това.

По време на война хората претръпват към болката (чуждата, разбира се). По време на мир забравят за болката.

„Опознай сам себе си”. А после - какво?
 
Човешкият ум обича крайните изводи и постановки, защото с тях му е най-удобно.
 
Чувствата са зависими от информацията, тоест могат да нямат нищо общо с реалността, ако информацията е фалшива.

Тези, които искат нещо да имат вместо нещо да могат, предпочитат продукта пред търсенето. Или безспорното, дори да е фалшиво.  

Зрялост - когато човек започне да се занимава със себе си не чак толкова безкрайно повече отколкото с другите.
 
Ако нямаше мъничко лицемерие и мъничко слепота, никой не би могъл да просъществува и никой не би надживял никого.
 
Теориите се раждат не толкова от потребностите, колкото от възможностите. 

 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени