С неимоверно повишен интерес, при вече разпродадени билети за концерта, софийската публика очаква поредната публична изява на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, която ще бъде този петък. Причините са няколко: присъствието на брилянтното клавирно дуо „Аглика Генова - Любен Димитров”, което винаги препълва залите и носи огромна радост на слушателите; програмата на концерта, в която са включени две емблематични за първата половина на 20-и век творби: Концерт за две пиана, ударни и оркестър от Бела Барток и Симфония №5 от Густав Малер и... най-вече фактът, че на диригентския пулт ще застане Йордан Камджалов - амбициозният млад „маестро”, чието име напоследък усилено се спряга от родните журналисти. Макар и само 33-годишен, Камджалов, на чието име вече дори е кръстена планета (през 2014 НАСА официално даде на космическия обект 52292 името „52292 - Камджалов”!), дава амбициозни заявки за голяма международна кариера. Роден на 16 октомври 1980 в Търговище, той учи дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София, в Музикалната Академия „Ханс Айслер” - Берлин и в майсторските класове на диригенти като Пиер Булез, Петер Йотвьош, Еса-Пека Салонен, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Даниел Хардинг, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Дейвид Зинман, Йорма Панула, Бернард Хайтинк и Даниел Баренбойм. През 2011 стана първият чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival на забележителния културен център Хайделберг (Германия), при това избран абсолютно единодушно при решаващото финално гласуване на специалното жури, цялата филхармония, целия състав на операта (оркестър, солисти, хор) и 41 видни представители на хайделбергската общественост.
Присъствието на Йордан Камджалов на световната музикална сцена включва концерти с оркестри като „Тонхале” - Цюрих, Английски камерен оркестър, Бароков оркестър - Хелзинки, Оркестър „Синфоника Португеза”, Симфоничните оркестри на Базел, Сингапур, Кошице и редица други. Оперните му изяви са с „Комише Опер” - Берлин, оперните театри на Бон, Лисабон, Дармщадт, Хайделберг, Колумбия и София. През 2010 Камджалов стана ко-инициатор и президент на фондация „Йордан Камджалов”, предназначена да подпомага талантливи млади български изпълнители, композитори и диригенти. А престижното издателство Kubon & Sagner отпечата книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов”, която проследява творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единението между музика, философия и наука. Книгата е издадена на немски език с резюме на 7 езика.
Концертът за две пиана, ударни инструменти и оркестър на Бела Барток , появил се през 1940 година, всъщност е авторска преработка на Сонатата за две пиана и ударни, написана през 1937 година. Барток прави тази преработка по препоръка на своя агент и издател Хайншаймер. Концертът е уникална по рода си творба, тъй като подобен род ансамбъл се появява за първи път в академичната музика. Ако говорим за някакъв вид негови предшественици, можем да споменем „Сватба”-та на Игор Стравински, както, разбира се, и „Алегро барбаро” на самия Барток, чиято тема става съставна част от концерта за две пиана и ударни. Освен „варварските припеви”, в първата част звучат още и барокова фуга, неокласични мелодии и отгласи от джаза. Както винаги, омагьосваща е бавната („нощна”) част, в която можем да разпознаем крякането на унгарските жаби и звуците на цикадите. А финалът на произведението пък подкупва със своята безгрижна танцувалност.
Премиерата на творбата е била на 14 ноември 1942 в „Ройъл Албърт Хол” - Лондон. Участвали са пианистите Луис Кетнер и Илона Кабош и перкусионистите Ернест Джеймс Джиледжин и Фредерик Брадшоу, заедно с Лондонската филхармония под диригентството на Сър Ейдриън Боулт. Година по-късно творбата е представена и в Ню Йорк, като изпълнители са били Дита Пащори и самият Бела Барток с Ню Йоркската филхармония под диригентството на Фритц Райнер... А ние тази вечер ще имаме удоволствието да чуем концерта за две пиана и ударни в интерпретация на клавирното дуо Аглика Генова - Любен Димитров и СО на БНР под диригентството на Йордан Камджалов.
Написаната в периода 1901-1902 година Симфония №5 на Густав Малер отбелязва своеобразен преходен период в творчеството на композитора, който вече не може и не иска да върви по старите утъпкани пътища и търси нещо ново и различно. По думите на големия диригент Бруно Валтер, близък приятел на Малер и основен пропагандатор на творчеството му, това е „Една творба на силата, на здравото самочувствие, обърната с лице към живота, оптимистична в основното си настроение: един завладяващ траурен марш, с последваща, силно раздвижена втора част, едно скерцо с най-голям размах, едно прословуто Adagietto за щрайх и арфа и една рондо-фуга. От никакъв разговор с Малер не е известно и от никоя нота не се чете ясно дали композицията на Пета симфония е повлияна от извънмузикални мисли или чувства. Това е музика страстна, буйна, патетична, всеобемаща, тържествена, нежна, пълна с всички трепети на човешката душа, но все пак само музика, и дори от най-далеч не се прокрадва вмешателството на метафизична проблематика в чисто музикалното развитие. Затова пък толкова по-старателно музикантът се е стремил да покаже симфоничната си дарба, да създаде нов, по-висок тип музика. Градиращата полифония в Пета симфония налага и обновяване на стила на оркестрация, така и в това отношение Малер навлезе в нова фаза от творчеството си, за да ни остави един шедьовър, портретиращ автора си в апогея на неговия живот, сила и майсторство”.
Симфонията трае час и 15 минути и нейната цикличност има една особена структура, която се движи между три и пет части. Първата и втората част се изпълняват непосредствено една след друга; третата Scherzo стои самостоятелно в центъра, а четвъртата и петата отново следват непосредствено една след друга. Най-известни и открояващи от произведението са встъпителното соло на тромпета и изключително популярното Адажието, което много често се изпълнява и като самостоятелен репертоарен номер от редица оркестри.
Густав Малер искал петата му симфония да бъде представена пред публика поне 50 години след смъртта му. Публиката - o, Боже - каква ли физиономия ще направи при този хаос, при тези праисторически звуци, при това свистящо, ревящо, бучащо море?, питал се отчаяно той преди премиерата през 1904 г. Въпреки това премиерата на творбата се е състояла на 18 октомври 1904 година в Кьолн под диригентството на автора. След нея композиторът Арнолд Шьонберг пише на автора: Видях Вашата душа оголена, съвършено оголена. Тя се простираше пред мен като див, тайнствен ландшафт, с плашещи бездни и теснини, с прелестни полянки и тихи идилични ъгълчета. Възприех я като стихийна буря с всичките й ужаси и беди и нейната просветлена, успокояваща дъга... Чувствах борбата за илюзиите, видях как си противоборстват добрите и злите сили; видях как човекът се бие в мъчително вълнение, за да достигне вътрешна хармония; усетих го, усетих неговата драма и истината – безпощадната истина...
Създадено през 1995 в Хановер, още през първите три години от съществуването си Клавирното дуо „Генова – Димитров” спечелва всички авторитетни конкурси в тази категория - „Белини”, Италия (1995), Токио (1996), Музикалния конкурс на ARD в Мюнхен (1996) и „Мъри Драноф”, Маями, САЩ (1997). Така започва сензационната кариера на виртуозите Аглика Генова и Любен Димитров. Техните концерти са високо ценени от публиката и пресата и предизвикват бурни овации. На тях се пада честта да открият Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити, САЩ през 2002, където свирят на кристален роял „Зайлер”.
Дуото е постоянен гост в големите концертни зали в Чикаго, Вашингтон, Виена, Токио, Париж, Руан, Брюксел, Пекин, Рио де Жанейро, Атина, Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Дрезден, Щутгарт, включително и на Световното изложение ЕКСПО 2000 Хановер.
Аглика Генова и Любен Димитров получават покани да участват в авторитетни международни фестивали: Шлезвиг - Холщайн, Райнгау, Лудвигсбург, Гщаад, Клавирен фестивал Шопен в Дужники, Равело фестивал и редица други. Като солисти виртуозите свирят с радиооркестрите на Мюнхен, Хановер и Кайзерслаутен, Филхармонията на Щутгарт, Северозападна германска филхармония, симфоничния оркестър „Нов свят”, Симфоничния оркестър на Савана, Оркестъра на Българското национално радио, Камерен ансамбъл „Софийски солисти”, Софийската филхармония, Пекинската Филхармония, Чешкия камерен оркестър, Московския симфоничен оркестър, Украинската национална филхармония, Филхармониите в Кейптаун и Дърбан, Оркестъра на Минск, Полската Филхармония. Сред диригентите с които работят са: Ейджи Оуе, Ари Расилайнен, Алън Франсис, Тошиики Камиока, Леош Сваровски, Робин Гритън, Александър Рудин, Андреас Вайзер.
Клавирното дуо Генова - Димитров участва в многобройни ТВ и Радиопредавания. През 2005 пианистите са ангажирани като най-младите членове на журито за Конкурса ARD в Мюнхен. Асоциирани професори са в Музикалната академия в Хановер, а през 2005 за изключителните им артистични заслуги Германското правителство им присъди титлата „почетни граждани на Германия”.
Аглика Генова и Любен Димитров предават своя музикален опит в редица майсторски класове и семинари. Имат издадени вече 14 компактдиска с етикета CPO Classics. Най-новият от тях, който съдържа рядко срещана в световната дискография програма от оригинални творби на Ференц Лист за две пиана, беше пуснат в световна продажба няколко дни преди идването на дуото за концерта в България.
