4-годишната Теди Канурова от Златоград е подготвила изненада за Баба Марта
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 1-ви март българите се закичват с мартенички за здраве и благополучие. В народните представи, Баба Марта се свързва с настъпването на пролетта, а мартеницата е символ на пробуждането. За това на първия ден от март хора, дървета и животни се закичват с мартеници за здраве, успех, плодовитост и изобилие.
Величка Георгиева от Задругата на майсторите на художествените занаяти разказва:
В миналото мартеници са изработвани във всяко семейство. Обикновено най-възрастната жена сутринта на 1-ви март е приготвяла от вълнена или памучна прежда, боядисана в бяло и червено, връвчици, топчета, пискюлчета, с които са закичвани малките деца, младите животни, къщата над горния праг. Това се прави за здраве на семейството, на децата.
Двуметрови Пижо и Пенда украсяват читалището във Враца. Мартеницата е направена от 35 килограма чиста вълна. За значението на мартениците разказва местният етнограф д-р Йорданка Манкова:
Според традиционното народно мислене заедно с добрите сили през пролетта се събуждат и някои демонични сили. За да бъде предпазен човекът от зловредни влияния, народът ни си е измислил едно отгонително средство, защото по своят обредна същност мартеничката е един амулет. Заедно с това с нея се пожелава и дълголетие - символа на белия цвят; червеният цвят е една обредна универсалия, която откакто свят светува по българските земи, е гонила беди, болести и нещастия, пазела е от уроки.
В Архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" край Габрово е подредена изложба от 200 мартеници, изработени от участниците в националния конкурс, който музеят традиционно провежда за Баба Марта. В тазгодишната надпревара са се включили деца и възрастни от няколко области на страната, от читалища, детски градини и училища.
В Троянско на 1-ви март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". Жените не месят и не шият, за да не разсърдят Баба Марта. В някои села тези традиции са се запазили и в днешни времена.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
В Родопите мартениците в миналото се правели основно с вълна, украсявани били с мъниста. Днес Баба Марта дарява децата с мартенички и ги черпи с лакомства.
