Министърът на правосъдието Христо Иванов определи като притеснителен факта, че Висшият съдебен съвет не е образувал дисциплинарно производство срещу подалата оставка Владимира Янева от поста председател на Софийския градски съд заради разработката „Червей”. Министърът призова да се сложи край на „замитането под килима”. Според него хаосът в управлението на този съд създава подозрения, че то е било подчинено на корупционни интереси. Замитането под килима е катастрофално лош подход, каза Христо Иванов, по повод факта, че от неговото предложение за дисциплинарно производство срещу Владимира Янева, заради разрешителните за използване на СРС-та, не е последвало решение на Висшия съдебен съвет в законоустановения срок.
Това е много притеснителен факт. Аз силно се надявам и призовавам, да не се окажем в ситуация, в която изглежда, че отново нещо се замита под килима.
Министърът определи, подадената днес втора оставка на заместник-председател на Софийски градски съд, като правилна стъпка, очаквана отдавна. Казусът там обаче, според него показва колко трудно се поема отговорност и колко нездрав е понякога интереса да бъдеш административен ръководител. За отказа да се оттеглят на оставащите на постовете си две заместник-председателки на съда, Иванов заяви:
След всичко, което се случи и след призива на председателя на Върховния касационен съд, аз нямам обяснение за това поведение.
Ето още от думите на Христо Иванов за Богдана Желявска и Петя Крънчева:
Тези прекрасни госпожи от Софийски градски съд, може би най-накрая ще понесат някакви санкции.
Зад кариерната съдба на тези дами, според министъра се крие по-важния въпрос.
Има ли система в този хаос на управлението на Софийския градски съд. Защото, ако има система в хаоса на управлението на Софийския градски съд, системата е корупция. Това е най-важният съд в страната от гледна точка на материалните интереси на делата, които се гледат, от гледна точка на значимостта на бизнеса, който той обсъжда. Той има изключителна компетентност за най-висшия ешелон в държавното управление."
Единствено прокуратурата може и трябва да отговори, дали този съд е управляван така, смята Христо Иванов.
Публикуваме и целият текст на казаното от министър Христо Иванов каза пред кореспондента ни Диана Чепишева:
Разбира се, това е правилна стъпка, която отдавна трябваше да се случи. В целия този казус, бих насочил вашето внимание към тази огромна трудност, да се поема отговорност за състоянието, в което се намира Софийския градски съд. Трудността, която костваше тази проблематика изобщо да влезе във вниманието на Висшия съдебен съвет и на обществото. Трудността, която после костваше самите отговорни лица да направят нормалното нещо, за да се стигне до това, председателят на Върховния съд да ги призове, а те да отказват. Това от една страна говори зле за културата на поемане на управленска отговорност в рамките на съдебната система. От друга страна говори вероятно и за един доста нездрав интерес за това, да бъде административен ръководител. Което виждаме и много пъти в доста страстните борби, които се водят, за да се вземат тези постове. Този нездрав интерес е една от причините, поради която ние в изменението на законите за съдебната власт, по които работим, ще се опитаме да ограничим ролята на административните ръководители, на председателите на съдилищата, за да не могат те да бъдат евентуално проводници на корупционни действия. На второ място в този казус не трябва да мислим, че когато едно лице си е подало оставка или временно е отстранено, това може да бъде края на историята. Фундаменталният проблем в съдебната система, а не само в нея, в цялото ни държавно управление, но в съдебната система се чувства най-болезнено, защото от нея очакваме да започне лечението на този проблем, това е културата на затваряне на очи. Когато има проблем, ние не можем да сме сигурни, че българските институции ще го видят. Когато го видят ще реагират на него и когато реагират, реакцията ще доведе до ясни отговорности и понасяне на санкции. Този прост механизъм е най-простата дефиниция за съдебна реформа. Да видим, че отговорните институции не си затварят очите за проблемите. Реагират на тях и реакциите са адекватни, свързани с носене на отговорност. Вчера ние имахме дълга дискусия с Висшия съдебен съвет именно по тази тема, след което аз разбрах, че те не са образували в законовия срок дисциплинарно производство по моето предложение за госпожа Владимира Янева, свързано с изключително обезпокояващите данни за начина, по който тя е разгледала исканията за допускане на СРС-та, свързани с така наречената разработка "Червеи". Това е много притеснителен факт. Може да бъде започнато производство, доколкото разбирам те не са се занимали с този въпрос, но аз силно се надявам и призовавам, да не се окажем в ситуация, в която изглежда, че отново нещо се замита под килима. Има предложение и то изисква да се започне дисциплинарното производство. Моето предложение се опира на фактология, която е събрана от бюрото по контрол на специалните разузнавателни средства. Аз не съм имал достъп до оригиналните документи, тъй като имаше някакви намеци по време на заседанието на Висшия съдебен съвет. Ако те смятат, че има някакви други факти, които биха поставили този казус в друга светлина, те трябва да бъдат установени в едно вече открито дисциплинарно производство. Така, че моят призив е именно да покажем скъсване с културата на замитане и на затваряне на очи. Има предложение да бъде открито дисциплинарно производство без по-нататъшно протакане, ако има някакви факти, да бъдат установявани в рамките на производството.Това е, което законът предвижда. След всичко, което се случи и след призива на председателя на Върховния касационен съд, аз нямам обяснение за това поведение. Много е важно, цялата проблематика на съдебната реформа с всички законови изменения, приказки за нови органи, за промени в Конституцията, всичко това най-накрая опира до въпроса, има ли в България институции, които когато има проблем го виждат и реагират на него и носи ли се отговорност за такива проблеми. Няма по-прост начин да се обясни цялото това нещо. Когато има проблем със случайното разпределение на делата, някой трябва да открие този проблем, а не да виждаме поредица от висши съдебни съвети, които си затварят очите за това. Когато този проблем се открие, не бива да виждаме едно безкрайно протакане, да правим опити за нов софтуер. А въпросът за това, пробойните в стария, използвани ли са за манипулация и за корупционни действия, никой да не го задава. По същия начин сега тези прекрасни госпожи от Софийски градски съд, може би най-накрая ще понесат някакви санкции. Тяхната лична съдба,кариерна, зад нея се крие по-големият въпрос, има ли система в този хаос на управлението на Софийски градски съд. За да цитираме Шекспир - "Има ли система в онази лудост?" Защото, ако има система в хаоса на управлението на Софийски градски съд, системата е корупция. Това е най-важният съд в страната от гледна точка на материалните интереси на делата, които се гледат, от гледна точка на значимостта на бизнеса, който той обсъжда и напомням ви, от гледна точка, че той има изключителна компетентност за най-висшия ешелон на държавното управление. Всички наказателни дела срещу министри, депутати, областни управители, отиват там и само там. Този съд е всъщност специализираният съд за висшия ешелон на властта. Ако той е бил управляван по начин, ако, аз не твърдя и не мога да твърдя това. Единственият, който може да отговори на този въпрос е прокуратурата. И тя трябва да отговори. Виждаме един много важен съд, който очевидно е управляван много зле. Ако това лошо управление може да се дължи на некомпетентност, на мърлявщина, но може да има система в него. И може в същност то да е резултат от това, че в съда е имало корупционна мрежа, която е действала. Това е изключително сериозно. Аз няма как да отговоря на този въпрос, но ако е имало мрежа, ние не сме видели нещо, което да премахне съществуването й. За да изчезне тази мрежа трябва да настъпят някакви последователни действия за нейното прочистване. Това са действия, които само прокуратурата може да извърши. Аз и вчера казах на Висшия съдебен съвет - тази дисциплинарка на госпожа Янева, в нея се пречупват изключително важни въпроси сварзани с националната сигурност, със защитата на основни права, свързани с въпроса в България упражнява ли се съдебен контрол, които се изисква по закон, върху допускането на случайни разузнавателни средства. Трябват много сериозни мерки. Първо трябва да се провери размера на явлението. Става дума за национална сигурност и за базовите ни права като граждани. Замитането под килима на тази проблематика би било катастрофално лош подход. Ние не бива да изпадаме в пролетна летаргия и да загубим усещане, че времето тече бързо и че следващият доклад идва.
