Един от българските учители, оставили силен и ярък спомен в учениците си, е Цветанка Тонева. Днес тя е директор на 120-то основно училище в София:
От 30 години съм в системата на образованието. Душата ми е учителска, сърцето ми е учителско. Аз съм завършила българска филология и като малко дете играехме с другите деца. Аз бях учителката още тогава. Така, че съвсем предопределено си бях учителка от мъничка. Такава, като пораснах исках да стана. Така се и реализирах – като учител.
Според Цветанка Тонева учителят винаги е бил възрожденец по душа:
Навремето учителите, като че ли бяха повече придържащи се към учебниците, към книгите. Съвременния учител трябва да бъде много повече от учител. Той трябва да бъде много по-информиран, много по-знаещ от децата, защото самите деца получават отвсякъде информация. Децата са много креативни и учителят, сякаш се състезава с времето. Това е много, много трудно в момента за него и в същото време, когато човек ги прави нещата със сърце и душа – получава се.
Разказът на Цветанка Тонева можете да чуете в звуковия файл.
