Интервю с Боби - първият обитател на т.нар. подвижни къщи на колела, построени по проект ''Градски номади''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Понякога животът ни поставя в определени ситуации, за които не сме подготвени. В един момент си на върха, живееш си щастливо в Англия, работиш като барман, срещаш се с много млади хора. В следващия се осъзнаваш, скитащ из софийските улици с лепнат етикет - клошар. Приятелите ти са се отдръпнали от теб, родителите ти са починали, можеш да разчиташ единственона себе си. Пейката ти става най-добър приятел, кофата - магазин за хранителни стоки. С времето свикваш. Постепенно започваш да се запознаваш със събратята си по кофа, на моменти дори ги виждаш за забавни. Събирате се от време на време, изпивате по някой друг спирт, биете си по някоя друга "помпа" и към сутрешните часове се отправяш към някоя слънчева пейка, за да си легнеш за няколко часа. Рядко поемаш риска да спиш през нощта, защото не веднъж вече са те пребивали скинарите. Измисляш си най-различни схеми за оцеляване. Къпеш се на чешмите на Централната минерална баня, събираш бирени бутилки, просиш, ядеш храната, която е останала по кофите на заведенията за хранене. И колкото повече време минава, толкова повече светлинката в твоята душа гасне....
Но, както вече казахме, животът може да се окаже непредвидим, подобно на някой футболен мач. И както си седиш в поредния цикъл на отчаяние, отпивайки поредната доза спирт, до теб се появява приказно създание. Чудиш се това ангел ли е, поредната халюцинация или момиче... И ако е реално момиче, защо обръща внимание точно на теб? Отговорът идва не след дълго. Йоанна разказва, че тя и още няколко нейни приятели разработвали някакъв си проект "Градски номади". Основната идея била да помагат на бездомните хора да живеят по-добре. Щели да строят някакви подвижни къщички на колела, в които да бъдат настанявани така наречените клошари. Целите обаче не се изчерпвали до тук. Амбициите на младите ентусиасти били да разработват социални политики за подпомагане живота на бездомните хора. Мислите в главата ти отново се разбъркват и започват да те носят по течението. Животът наистина е странно проявление!
Текстът, който прочетохте е художествена интерпретация на Констанца Илиева по реален случай. Истинската история, както и продължението ѝ, можете да чуете в интервюто с Боян Кондов, първият обитател на т.нар. подвижни къщи на колела, построени по проект "Градски номади".
