Проучване за влиянието на пестицидите върху хората показва, че децата, чиито майки са имали по-високи нива на ДДТ в кръвта по време на бременност, имат 4 пъти по- голяма вероятност да развият рак на гърдата като възрастни. Докладът представя една от най-силните връзки между химикала ДДТ- все още широко използван в световен мащаб - и рака.
Годишно в САЩ ракът на гърдата засяга повече от 200 000 жени и убива повече от 40 000. Д-р Барбара Коен от Института за обществено здраве в Бъркли, Калифорния казва, че химията в околната среда отдавна е заподозряна като причинител на рак на гърдата, но досега има само някои изследвания върху хора. Д-р Коен работи в изследването на пестицидите и по-конкретно проучва влиянието на ДДТ върху хората. Според доклада, публикуван в списание за клинична ендокринология и метаболизъм, пестицидът дихлор дифенил трихлоретан (ДДТ) вероятно създава риск от рак на гърдата, защото: Не само че променя нивата на хормоните, но променя и тъканта, клетките на гърдата, което евентуално може да бъде началото на рак.
Това проучване включва период от 54 години и е първото, което представя директно доказателство, че въздействието на химикалите върху бременните жени може да има последствия и да се прояви като рак на гърдата или като риск за развитие на рак на гърдата при техните дъщери при следващото поколение.
Коен и колегите й са изследвали кръв от 20 000 жени, които са били бременни от 1959 до 1967 г. През това време те са родили 9300 момичета. Изследването е показало, че повишеното ниво на ДДТ в кръвта на майките тогава прогнозира почти четирикратно увеличение на риска дъщерите да се разболеят от рак на гърдата сега, се отбелязва в доклада.
ДДТ е използуван в САЩ за първи път през 1945 г. за борба с комарите, като най-широка употреба придобива в периода 1950-1960 г. Употребата му е преустановена след като става ясно, че той убива не само комарите, но засяга и птиците и някои видове диви животни. През 1972 година използуването на ДДТ в селското стопанство в САЩ е забранено изцяло, но в Африка и Азия използуването на ДДТ продължава и днес без ясни последствия за следващото поколение.