В началото на днешната търговия европейските фондови борси регистрираха солидно понижение от близо 2% като първа реакция на резултатите от неделния референдум в Гърция, на който бяха отхвърлени категорично последните предложения за финансови и икономически реформи на международните кредитори в замяна на поредна спасителна програма "пари срещу реформи".
Гласуването с "не" на над 61% от гръцките избиратели относно нови строги мерки на икономии вероятно ще усложнило допълнително и без това силно обтегнатите отношения на управляващите в Атина с техните останали партньори от еврозоната относно евентуално договаряне на нова средносрочна спасителна програма и поредно опростяване на част от огромния дълг на страната. Неделният избор в Гърция засилва и опасността за излизане на страната от еврозоната.
Това постави на изпитание нервите на инвеститорите на Стария континент, провокирайки първоначални по-агресивни разпродажби на акции на европейските борси. Последва париране на част от тези загуби след новината за оставка на гръцкия финансов министър Янис Варуфакис и преди очакваните през следващите дни нови опити за подновяване на преговорния процес между Гърция и нейните кредитори.
Сега общият европейски индекс Stoxx Europe 600 се понижава с 0,82% след първоначален спад с близо 1,5% към 377,23 пункта – най-ниско ниво от февруари насам.
Немският фондов индекс DAX се понижава с 0,93%, френският индекс CAC40 – с 1,18%, а британският индекс FTSE100 – с 0,51%.
По-солидно понижение регистрират борсите в Милано и Мадрид, тъй като именно южните страни от еврозоната, които пострадаха най-сериозно от дълговата криза в региона, са изложени на най-сериозен риск от т.нар. "заразен ефект" при евентуален официален фалит на Гърция и нейно излизане от единната валута. Италианският фондов индекс MIB се понижава с 2,25%, а испанският индекс Ibex-35 – с 1,54 процентни пункта.
След първоначалната паника сега участниците на европейските капиталови пазари са в очакване на планираната за тази вечер среща на германския канцлер Меркел с френския президент Оланд в Париж, на която ще бъдат обсъдени следващите стъпки за справяне с гръцката криза. С интерес ще се следи и днешното телеконферентно заседание на президента на ЕК Жан-Клод Юнкер, шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум и гуверньора на ЕЦБ Марио Драги преди насрочените за утре извънредни срещи на финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) и на лидерите от Единния валутен блок.
Всички тези срещи ще са от изключителна важност, но днес основният акцент вероятно ще се постави върху спешното телеконферентно заседание на Управителния съвет на Европейската централна банка, на което ще се вземе решение относно бъдещето на Механизма за спешна ликвидност – програмата ELA, която е от ключово значение за стабилността на финансовата и банкова система на Гърция.
Според редица анализатори на водещи световни банки твърдото "не" на референдума в неделя засилва рисковете за излизане на Гърция от еврозоната, като някои от тях вече виждат около 60%-70% вероятност за такъв негативен сценарий. Ако ЕЦБ отреже гръцките банки и отмени или дори само замрази за пореден път размера на програмата ELA на текущото ниво от малко под 89 млрд. евро, банковата ликвидна криза в страната вероятно ще се превърне в криза на пълна държавна неплатежоспособност, чийто пик ще бъде достигнат на 20-и юли, когато Атина ще трябва да покрие свои задължения за около 3,4 млрд. евро към ЕЦБ. Мнозинството анализатори и икономисти очакват ЕЦБ да продължи да заема изчаквателна позиция, докато няма по-голяма яснота относно очакваните нови тежки преговори между гръцките власти и техните кредитори.
В очакване на днешното решение на ЕЦБ най-солидно понижение на борсите на Стария континент отчитат акциите на европейските банки, които се понижават с между 2% и 4%. Акциите на Deutsche Bank падат с 2,72%, на BNP Paribas – с 2,79%, на Unicredit – с 3,76% и на Intesa Sanpaolo – с 3,36%.
