Централната банка на Китай (PBoC) спря, дори само временно, процеса на девалвация на местната валута, понижавайки за пръв път от четири дни насам фиксинга на юана спрямо щатския долар.
По-рано днес PBoC обяви фиксинг от 6,3975 юана за един долар спрямо вчерашен фиксинг на ниво от 6,4010 (символично понижение на фиксинга с 0,05%) и малко под затварянето на вчерашната валутна търговия на ниво от 6,3990.
Това представлява първо плахо понижение на фискинга на китайската валута, след като във вторник Централната банка шокира финансовите пазари, повишавайки фиксинга на юана с цели 1,9%, в сряда – с 1,6% и в четвъртък – с 1,1 процентни пункта.
Днешното решение доведе до известно успокояване на юана, като той приключи търговията на валутния спот пазар с повишение от 0,1% спрямо щатския долар на ниво от 6,3918, но въпреки това китайската валута се обезцени с 2,9% през настоящата седмица.
С днешното си решение Китайската централна банка сякаш се опитва да потвърди подчертаваната в последно време позиция, че обезценката на юана е само "еднократен акт" и че тя не вижда база за устойчиво по-нататъшно понижение на местната валута, опровергавайки спекулациите за предстояща девалвация на юана с цели 10 процентни пункта.
Във вторник (11-и август) PBoC повиши изненадващо фиксинга на юана с цели 1,9% спрямо долара и разхлаби затегнатия валутен контрол в страната. До тази дата китайският юан можеше да се търгува в диапазон от +/- 2% (спрямо щатския долар) около дневния фиксинг на Централната банка, като според новите правила този ценови диапазон ще се базира на ниво на затваряне на юана през предходната сесия на търговия. Целта е да се позволи движенията на местната валута да бъдат по-силно зависими от самия пазар (пазарно-ориентирани).
Основната идея на предприетата от PBoC солидна девалвация на юана през изминалата седмица беше да стимулира доста слабо представящата се китайска икономика и по-специално износа, който през юли се срина с 8,3 процентни пункта. Рязката обезценка на местната валута обаче носи и своите рискове, включващи опасността от изтичане на капитали от страната.
