На осми ноември се навърши столетие от рождението на един от големите майстори на диригентската палка. Ламберто Гардели остава в музикалната история на ХХ век с пребогатата си дискографска колекция. Трябва да се стремим към максимална доза съвършенство в студийните записи, защото по това ни оценяват. Така оставяме своята снимка за поколенията. И все пак живото изпълнение е съвършено различно от изолираната студийна среда. Когато си в театъра или на концерт сърцето бие до пръсване… Мислиш си, че контролираш всичко, но има сила способна да те изстреля в неподозирани висини. На живо е по-хубаво дори и заради грешките, твърди Ламберто Гардели завещал ни многобройни регистрации, коя от коя по-брилянтна. Специалистите са единодушни:
Силата на маестрото е и в пребогатата цветова палитра на оркестровия звук, в искреността на лиричните откровения…
А ето още от словесните откровения на Ламберто Гардели: Слушам мой запис и колкото добър да е той (според критиците, дори според мен), винаги ми се иска да го направя пак! Имам записи, които дълго не се осмелявах за чуя. Спектакълът, концертът може да се повтори, но записът остава. Това е миг! Миг, който е пределът…
Висшите постижения на Ламберто Гардели и на сцената, и в студиото са най-вече в италианския репертоар. Там според познавачите в пълна степен се разгръща стихийният му темперамент. Драматургичният усет, афинитетът към ярките противопоставяния, съчетани с лирични откровения и брилянтно изпипан оркестров звук. Изумителният перфекционизъм на Ламберто Гардели не е тайна за никого. Да не забравяме все пак, че осем години бе асистент на митичния Тулио Серафин в Римската опера. Серафин наричаше партитурите на Верди „моето Евангелие”! Преди репетиция затваряше очи, сякаш търсеше закрила, позволението на великия майстор и едва тогава потъвахме в музиката. Този ритуал стана и мой навик. Смирението е задължително, когато се докосваш до сътвореното от гения. На пулта обаче то се превръща в предателство! В този миг аз съм композиторът! Убеждението ми е толкова силно, че вече съществува само едно възможно тълкуване. Това, което осъществяваме с оркестъра и певците…, разкрива тайни от занаята Ламберто Гардели. Верди без съмнение е крайъгълен камък в интерпретаторските търсения на диригента. Най-вече що се отнася до поредицата записи на опери от великия Маестро, останали по различни причини в сянката на големите му шедьоври. През 1973 операта „Крал за един ден” е избрана за запис на годината.
В съботната вечер ще си припомним друга регистрация на Ламберто Гардели, по всеобщо мнение една от най-добрите. През 1969 излиза изданието на И ЕМ АЙ на „Силата на съдбата”. Критиците възкликват:
Гардели демонстрира висш пилотаж! Що се отнася до ясно изведените драматургични линии, контрасти, релефа на образите, брилянтните темброви нюанси, наелектризиращи темпа експресивен звук… Всичко е така зримо, все едно си на спектакъл или в киносалон! Напрежението не спада и за миг! Ами внушителните хорови сцени - запазената марка на Ламберто Гардели! Колкото до изпълнителите, те са от световна класа: Карло Бергонци, Мартина Аройо, Пиеро Капучили, Руджеро Раймонди, Бианка Мария Казони, Джерънт Евънс… Амброзиански оперен хор и Лондонската филхармония, обединени от диригентската палка на Ламберто Гардели.
Съдържание на операта „Силата на съдбата”
събота, 14 ноември от 20 часа
