„Свобода в Бремен“ e театрална пиеса, написана от Райнер Вернер Фасбиндер през 1971 година и поставена в Бремен от бременската театрална трупа, в която по онова време участва и самият автор, в току-що отворения нов театрален салон „Конкордия“. Още през следващата година Фасбиндер прави филмова адаптация на театралния текст и снима едноименния филм. У нас текстът е познат под заглавието „Свобода в Бремен или хубавата Клара“ благодарение на превода на Огнян Стамболиев. Постановката на Радиотеатъра е направена през 1992 година от режисьора Петър Дамянов. В нея участват Петя Силянова, Петър Петров, Юри Яковлев, Таня Масалитинова, Веселин Мезеклиев, Атанас Атанасов, Димитър Иванов, Любомир Младенов, Силвия Рангелова, Михаил Здравев, Георги Стефанов. Едно феноменално убийство и последната публична екзекуция в Бремен от началото на XIX век стоят в основата на сюжета. Социалното аутсайдерство и процесът на освобождаване-приобщаване са тема в много от произведенията на Фасбиндер, но „Свобода в Бремен“ дава най-провокативната интерпретация на тази тема.
Самият автор, познат като основна фигура на немското ново кино, е проявявал и интерес към радиото и радиодраматургията. Непрекъснати медийни скандали съпътстват краткия му бурен живот и кратката, главоломна и изключително продуктивна кариера, през която се появяват на бял свят 44 филма, 4 радиопиеси и 24 театрални пиеси. По времето, когато прави последния си филм Querelle, Фасбиндер поддържа неотслабващо-интензивния си работен график с големи дози наркотици и алкохол. Една нощ през юни 1982 година работи в спалнята си върху музиката на бъдещия си филм Rosa L, базиран върху живота на Роза Люксембург. Малко след 1 часа е имал телефонен разговор с приятеля и асистента си, а в 3 и половина през нощта, когато се прибира жена му, оттам се чува само телевизорът. Фасбиндер умира на 37 години от смъртоносен коктейл от кокаин, сънотворни и алкохол.
Разбира се, „Свобода в Бремен“ не е просто произведение за еманципация, а също така се противопоставя на онази еманципация, която обикновено се практикува. От друга страна аз смятам, че убийството в този случай е в действителност опит да се защитиш сам. Това обаче просто не е най-подходящият вид опит и тук Просвещението трябва да се притече на помощ. Трябва да покажем на хората как те могат да се защитят, без да се налага да се „приземяват някъде в пустинята“... Между другото еманципация не е просто само женски проблем, но се отнася за всички. Дразни ме този вечен брътвеж за еманципацията на жените. Тя не се върти само около въпроса жените срещу мъжете, но и бедни срещу богати, потиснати срещу потисниците. И всъщност потиснатите мъже са изобщо не по-малко от потиснатите жени. – Фасбиндер в разговор с Кристиан Брад Томсен през 1973 година.
