Убитите в терористични нападения по света са се увеличили с 80 процента през 2014 г., сочи Глобалният индекс на тероризма за 2015-та. Според изследване на Института за икономика и мира, потокът на чуждестранни бойци към Сирия и Ирак продължава и през 2014-2015. Въпреки че Русия и западните страни имат най-висок процент от държавите, където мюсюлманското население не е преобладаващо, според индекса има и немалък брой чуждестранни бойци от Западните Балкани. Феноменът екстремизъм за Радио България коментира Скъндер Пертеши – изследовател в Косовския център за изследване на сигурността. Според него, екстремизмът на Балканите идва от Египет още по време на войните в Босна и Косово.
Екстремизмът или радикализацията е нов феномен не само в Косово, но и в региона, но не е нов феномен в глобален план. Бойци от Балканите, които отиват да се бият в Сирия и Ирак, не е задължително да изпитват омраза към Запада. Те най-често заминават да подкрепят мюсюлманите, но без знание свършват като част от екстремистки групировки. Феномен, който нараства – беше, е и ще продължава. Според анализатора, профилът на бойците е предимно необразовани млади мъже, живеещи в тежки социални и икономически условия. А основните причина са многообразни: грешна представа за религията, недобро образование, корумпирана политическа класа, слабото икономическо развитие и изолация на Западните Балкани.
Борбата с екстремизма Скъндер Пертеши вижда не като борба със субектите, а със самата идеология.
Екстремизмът не се бори с наказателния кодекс, или ако изпратиш всички в затвора. Има много лидери, които са били в затворите и именно там у тях се е зародила идеята да основат екстремистки организации. Не се води борба със затвори, а с дългосрочни социални политики и с програми за реинтеграция. Екстремистките групировки не могат да бъдат преборени от секулярното общество. Екстремизмът трябва да се бори от мюсюлманската общност, тъй като те се смятат за мюсюлмани, а самата мюсюлманска общност счита, че те са излезли от вярата. Сътрудничеството с мюсюлманската общност е най-силното оръжие срещу ИДИЛ. Светските общества в Европа и при нас трябва да са малко по-отворени към вярващите. Защото вярващият не значи, че е екстремист. Не е задължително човек да е екстремист ако има други вярвания. Нека отворим дебата за това какви проблеми имаме и да ги оправим. А не да позволяваме на екстремистките групировки да се възползват от нашите взаимни несъгласия, призовава Пертеши.
Какъв е рискът за Балканите, когато тези хора почнат да се завръщат в родината си?
Не виждам директен потенциален риск за страните от Западните Балкани от ИДИЛ. Ние не сме цел на тези екстремистки групи. Тяхна цел могат да бъдат Франция, Великобритания, САЩ, Западна Европа, където един акт би имал много по-голям отзвук. Докато при Балканите тероризмът не е един от големите потенциални рискове. Ние имаме проблем с корупцията, политическата стабилност, регионалното сътрудничество. Това са топ рисковете, както и организираната престъпност. Докато екстремизмът е със средно ниво на опасност. Според анализатора липсата на стабилност в Босна и Херцеговина и в Република Македония са основните огнища на кризата в района.
