Клишето да си клошар
„Без дом” е документален разказ на режисьорката Мария Ганева. Тя вплита в едно историите на трима бездомници. Обикновено си затваряме очите пред кошмара на клошарите. Обикновено отказваме да мислим какво е да си на улицата, без покрив над главата, отхвърлен от близките и от обществото. Обикновено считаме клошарите за житейски кошмар и човешки провал. Мария Ганева се изправи срещу тези клишета и създаде документалния си разказ през зимата преди няколко години. Тя дълго обикаля из улиците, мръзна с тримата си нови бездомни приятели, води ги по кафенета, черпи ги с храна и чайове. Трудно и дълго събира думите от устите им и раните от душите им. В техния случай да са клошари не е личен избор, а стечение на лоши обстоятелства. Биографиите им, тръгнали от монолози на Шекспир в английската гимназия и стигнали до похапване на изоставени сандвичи по улиците и допиване на недопити чаши с кафе отмерват пулса на несигурността на нашия свят. Отмерват и закостенелите ни клиширани мисли и чувства, които лесно и бързо разграфяват хората и ги поставят в определени кутийки с надписи - „такъв” и „онакъв”. Бездомниците на Мария Ганева не са хора, които ровят в кофите за боклук. Всъщност - ровят.