Тя е археолог, а призванието й е да работи със и за децата. Мечтае да създава в България места, които да им помогнат да запазят по-дълго любопитството си към света. И с всеки нов проект тя сбъдва част от мечтата си. Иска да направи скучните и сиви места, които ежедневно посещаваме, във вдъхновяващи пространства за децата ни. За да можем да ходим в банката, аптеката, магазина, библиотеката с малчуганите, без да се налага да им обясняваме, че трябва да се държат „прилично” и да не пречат на останалите възрастни. Да им даваме възможност да разбират нашето ежедневие, да ги направим част от него и то да бъде вдъхновение за тяхното обучение. Защото децата биха учили постоянно, ако не им поставяме ограничения.
Тя е Весела Герчева и в момента е програмен директор на детския образователен център „Музейко”. В продължение на 10 години работи по различни измерения на този проект, включително и върху малки негови прототипи в традиционни български музеи.
Детските кътове в музеите са проект, финансиран от фондация „Америка за България”, в рамките на който създадохме 6 детски къта. Амбицията беше да покажем, че има място за деца в музеите, че те не са безинтересни и пълни с прашни предмети, а напротив – че са живи места, които могат да вдъхновяват с научните изследвания и с нещата, по които музейните екипи работят много активно.
Весела Герчева и нейни колеги от Нов български университет създават специализирани детски пространства. Те са съобразени с темата и концепцията на съответния музей: в Архитектурния комплекс „Етър” в Габрово, в Националния военноисторически музей, в музея „Земята и хората” в София, в Регионалните исторически музеи на Благоевград и Кюстендил. Подаряват и една пътуваща изложба на Историческия музей в Шумен.
Важно е да кажа, че с децата никога нещата не се случват така, както си ги представяш – нито когато си родител, нито когато работиш с тях. Моята голяма привилегия е, че работя в момент, когато в България има съмишленици за идеята, че децата имат право на свои пространства и че има смисъл те да бъдат вдъхновявани. Аз стъпвам не само на собствения си опит, но и на този от различни образователни инициативи, които функционират успешно. Става дума за много хора, които през последните 5 години прекрачиха една бариера в това, което децата в България можеха да правят изобщо. Затова все повече нещата в тези нови пространства се случват по начина, по който аз си ги представям.
Идеята е да се създават все повече нови места, които предоставят възможности на децата. Мислене, желание за учене и за експериментиране, артистичност – това са неща, които т.нар. „умни места за деца“ провокират. Весела Герчева казва, че тя самата няма свой любим детски кът сред тези, които вече е инициирала в различните музеи.
Всички те са ми любими по различни причини. Първият – в Регионалния исторически музей в Благоевград, беше най-труден, защото трябваше да правим много неща за първи път. Това, което е най-различно, просто защото самият музей е уникален, е детският кът в Етъра. Етъра е музей на открито и в него има 6 до 7 активни месеца в годината. Военноисторическият музей в София беше неповторимо изживяване по отношение на работата с екипа. Темата, върху която хората там правят изследванията си, е доста трудна за представяне пред деца. Военната история има известно ниво на абстрактност, ако си малък и все още решаваш конфликтите си по едни много директни начини – обясни г-жа Герчева.
Всичко, направено от нея, ни показва, че всъщност няма неподходящи, забранени, безинтересни места за децата. Стига да им дадем възможност да влязат в нашето ежедневие, те биха трупали знания и умения без усилие от страна на възрастните и без да правят нещо против волята си. А фактът, че все повече хора осъзнават тази необходимост, личи от растящия брой обособени детски пространства на обществени места. Така променяме начина, по който децата учат, без да променяме системата на обучение – убедена е Весела Герчева.
