Потъващата в забрава оркестрова музика на Любомир Пипков, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Симеон Пиронков получава възможност да бъде изпълнена и чута на живо не другаде, а в Ню Йорк.
Това е така, защото оказва се там има кой да я изсвири и преди всичко кой да подеме тази апостолска дейност в 21 век с всичките рискове и отговорности. Създаденият специално за целта „Ценов камерен ансамбъл“, от българския диригент Герган Ценов показва, че това е „мисия възможна“. Тогава, когато тук у нас вече никой не порицава и не отхвърля естетиката на българските „модернисти“, но и никой диригент и оркестър не включва техните творби в програмите си, един млад диригент, очаква подходящия момент за да реализира съкровената си мечта. Противно на общата тенденция той се интересува повече от музиката, която избира да изпълнява, отколкото от средствата на творби и композитори, които най-бързо биха подпомогнали кариерата му на диригент извън България.
Разбира се, че в България има поне няколко диригента, които винаги при възможност биха дирижирали творбите на тези композитори, а и на други български автори. Преданост, подсилена със страст и разбиране, макар и единично, не липсва. Но тенденцията е към съкращаване от година на година на възможности и колкото и да е парадоксално, към собственото ни отдалечаване от музикални стойности, които ни създават легитимност в европейската и световна музика. Вероятно, защото никой не може да набере средства от спонсори и да организира концерт на свой струнен ансамбъл от 13 души у нас, които да предложат четири български творби в първия си концерт. Симфония № 4 на Любомир Пипков, Концерт за струнен оркестър на Лазар Николов, Вариации за струнен оркестър на Васил Казанджиев и „Движения“ на Иван Спасов звучат за първи път в САЩ на 29 май 2015 г. в „Линкълн център“ в Ню Йорк под диригентството на Герган Ценов. Половината от ансамбъла, съставен от млади музиканти са българи. Те не са чували никога произведенията, с които им се налага за броени дни да се справят и малко или никак не познават тези композитори. За наше щастие, освен че са много добри инструменталисти, те са приели да споделят и да подкрепят идеята за представянето на творби от българската музикална класика от втората половина на 20 век в Ню Йорк. Вторият им концерт на 15 януари 2016 продължава избраната посока с представянето на „Реквием за един неизветен млад човек“ на Симеон Пиронков и Синфонии за 13 струнни инструмента от Лазар Николов. Повечето от изпълнените творби са вдъхновени през 60-те години на миналия век от появата на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Васил Казанджиев. Герган Ценов е бил ученик в класа по дирижиране на проф. Васил Казанджиев преди да завърши и дирижиране в Джулиард скул в Ню Йорк. За изминатия път до там и за своите лични намерения и отношение към музиката на определен кръг български композитори, чиито творби е приел да изпълнява като своя кауза, Герган Ценов говори с оптимизъм и убеденост, което само може да ни радва. Стига да не ни попречи българското нежелание да приемем едно начало като положително и да оценим усилията, вложени в него.
Документалните записи ще ни помогнат да възприемем и да преживеем събитието, заедно с позитивизма на Герган Ценов, който се излъчва от думите му.
вторник, 19 януари, от 19.30 часа
