Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" критикува в годишния си доклад България за отношението към бежанците и мигрантите, както и към ромите.
През 2015 г. беше регистрирано четирикратно увеличение в броя на бежанците и мигрантите, влезли в България през границата с Турция след значителния спад през 2014 г. в резултат на въвеждането на мерки за защита на границата, отбелязва организацията в частта за България в годишния си доклад за правата на човека.
Властите огласиха план за удължаване на настоящата 33-километрова ограда с 60 км, за да отклонят миграционните потоци към официалните гранични пунктове. Неправителствени организации обаче съобщиха, че хора, търсещи международна закрила и опитали да влязат в България през контролните пунктове, са били връщани. През октомври афганистанец, търсещ убежище, почина, след като бе улучен от рикоширал куршум при предупредителен изстрел на полицай на българско-турската граница. Българският хелзинкски комитет изрази тревога от разминаванията между версиите на властите и на разследването за случилото се, посочва "Амнести".
Правозащитната организация отбелязва, че България продължава да не разполага с план за интеграция на признатите бежанци и други хора, ползващи се с международна закрила. Въпреки че през юни правителството прие Национална стратегия за миграцията, убежището и интеграцията за 2015-2020 г., тя не бе последвана от план за действие за прилагането й, подчертава докладът.
Продължават да будят безпокойство условията, при които живеят кандидатите за убежище, и по-специално храната, подслонът и достъпът да медицински грижи и лекарства. През януари месечната помощ от 65 лева, отпусната на кандидатите за убежище в центровете за настаняване, беше спряна, допълва документът.
"Амнести" критикува също отношението на властите към ромите. Въпреки конституционното право на жилище, българското законодателство не забранява изрично принудителното извеждане от жилище, нито гарантира предпазни мерки в съответствие с международните норми в областта на човешките права. Властите продължиха принудително да гонят ромските общности от обитаваните от тях жилища. Някои са били преместени в неподходящи жилища, а други са останали без покрив, се казва в доклада.
През юни Комисарят по човешките права към Съвета на Европа изрази загриженост от високото равнище на расизъм и нетърпимост срещу различни групи, включително бежанци, кандидати за убежище и мигранти, които са особено уязвими за насилие и тормоз. Престъпленията от омраза срещу роми, мюсюлмани, евреи и други етнически и религиозни малцинства продължиха да се третират по-скоро като хулигански актове, вместо да бъдат разглеждани от правосъдието като престъпления от расистка и ксенофобска омраза, подчертава организацията.
Национални и международни организации, включително Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и комисарят по човешките права към Съвета на Европа, разкритикуваха съдебната система за непълнолетни закононарушители като неадекватна и призоваха тя да бъде изцяло реформирана, посочва докладът.
