Тъй като никога в живота си не съм изпитал истинското щастие на любовта, бих искал да издигна паметник на тази най-прекрасна от всички мечти, в която от началото до края любовта поне веднъж ще изпита пълна насита - пише Рихард Вагнер на Франц Лист през декември 1854. 160 години по-късно целият свят признава факта, че „Тристан и Изолда” е един от най-великите химни, прославили именно еротичната любов. Цялата история на създаването и първата реализация на тази опера е тясно свързана с еротиката и страстта. Докато пише „Тристан и Изолда” Вагнер живее в дома на богатия търговец Ото Везендонк и е безумно влюбен в младата му жена Матилда. Първите опити за постановки на „Тристан” са пълен провал и световната премиера е осъществена цели шест години след завършването на партитурата, благодарение на страстния меломан и близък Вагнеров приятел - крал Лудвиг Втори Баварски. Диригент на тази премиера е Ханс фон Бюлов - пламенен пропагандатор на Вагнеровата музика. Два месеца преди първия спектакъл законната съпруга на фон Бюлов ражда дъщеричка, която наричат Изолда. Вероятно в онзи момент диригентът все още не е знаел, че композиторът, който е поканен да стане кръстник на момиченцето, всъщност е истинският му баща. Козима фон Бюлов (извънбрачна дъщеря на Франц Лист) ражда от Рихард Вагнер три деца, преди Ханс фон Бюлов най-после да се разведе с нея и да й даде възможност да се омъжи за Рихард Вагнер... Но днес вече почти никой не се интересува от отразените в „Тристан” многобройни страсти и увлечения на Вагнер по чужди жени. Защото любовта на Тристан и Изолда е чист идеал, много по-впечатляващ от която и да е страница от шокиращата биография на великия композитор. Семплата приказка за невъзможната любов, победила смъртта, дава на Вагнер възможност да претвори до съвършенство идеята на живота си за музикална драма - нещо напълно различно от традиционната опера.
Надявам се спектакълът да хареса на уважаемите меломани. Хорът и оркестърът на Ковънт Гардън са великолепни както винаги, солистите заслужават внимание, макар и Джон Томлинсън да е по-скоро разочароващ крал Марк (поне вокално), а Стефан Гулд (един иначе прославен Вагнеров интерпретатор, многократно аплодиран в най-престижните световни театри точно в роли като Лоенгрин, Танхойзер и Зигфрид) да не е най-убедителният Тристан, когото сме слушали напоследък. Героят на тази вечер несъмнено е бил диригентът Антонио Папано, тъй че нашите запалени вагнерианци ще имат възможността да се запознаят и с неговия прочит на „Тристан и Изолда”.
В ролите участват:
Тристан, бретонски благородник, наследник на крал Марк - Стефан Гулд
Изолда, ирландска принцеса, сгодена за крал Марк - Нина Стемме
Брангена, прислужница на Изолда - Сара Конъли
Курвенал, оръженосец на Тристан - Иън Патерсън
Марк, крал на Корнуол - Джон Томлинсън
Мелот, благородник - Нийл Купър
Овчар - Луис Гомес
Кормчия - Юрий Юрчук
Млад моряк - Ед Лайън
Съдържание на операта „Тристан и Изолда”
събота, 5 март от 20 часа
