Ракетата ще изведе космическия апарат на правилна траектория за 10 часа. Наземният контрол на полета в Дармщат, Германия, очаква да получи сигнал от спътника малко след като се отдели от ракетата към 21.30 ч. по Гринуич.
Орбиталният модул TGO е предназначен преди всичко да търси следи от газ, като метан, който е доказателство за биологична активност. Малкият спускаем апарат "Скиапарели" ще изпробва технологиите за кацане. На TGO има и българска апаратура - дозиметричния апарат "Люлин-МО", който е част от руски неутронен спектрометър.
Мисията "ЕкзоМарс" е първата, която ще търси следи от живот на Червената планета. Досегашните марсиански апарати търсеха предимно вода. Нито една мисия не е изпращана със задача да търси следи от биологична активност. Пътуването на модулите до Марс ще продължи седем месеца. Три дни преди пристигането, на 16 октомври ще бъде пуснат спускаемият апарат "Скиапарели". Той трябва да кацне на повърхността на Червената планета на 19 октомври. "Скиапарели" е оборудван с няколко научни инструмента, но учените се интересуват преди всичко от това дали ще е успешна технологията за навлизане в марсианската атмосфера, спускане и кацане. Тя ще се използва за бъдещия роувър "ЕкзоМарс", който се очаква да бъде изстрелян през 2018 г. "Скиапарели" ще прави измервания, докато работят батериите - от два до четири дена.
Европа тръгва към червената планета за втори път. През 2003 г. Европейската космическа агенция изстреля мисията "Марс експрес", която изпълни научните си задачи. Малкият спускаем апарат "Бигъл 2" към нея обаче не даде никакъв признак за живот от повърхността на Червената планета. Той беше забелязан частично разгънал се чак след 11 години.
Цената на мисията "ЕкзоМарс" заедно с роувъра се очаква да е около 1,3 милиарда евро без участието на руската страна. "Роскосмос" осигурява ракетата, както и два от четирите инструмента на орбиталния апарат.
Българската апаратура на борда е с името "Люлин". Учени от Института за космически изследвания и технологии при БАН представиха подробности за проекта. Той ще изследва съдържанието на газове на Марс, както и радиационни измервания с апаратурата "Люлин-МО", каза проф. Йорданка Семкова, ръководител на българския колектив:
Апаратурите на ТGO са изцяло нацелени към това да се търси метан и други газове с възможен биологически произход. Апаратурата, която сега лети, има възможност да открива една частица на трилион. Тя е с много голяма чувствителност. С много по-голямо разрешение e апаратурата за търсене на подпочвен лед, отколкото аналогичната апаратура, която работи на Марс - "Одисей".
Целта и на този проект е търсене на следи от минал или настоящ биологичен живот на Марс, но заради радиацията в Космоса хората не биха оцелели в бъдеще, каза проф. Цветан Дачев, заместник-директор на Института:
Летим 900 дни и от там нататък трябва да надвишим пределно допустимата доза и да увеличим риска от рак и всичко онова, което може да се случи на космонавтите. Такъв е въпросът, който седи в момента пред учените. Този въпрос ще продължи да седи със същата сила и след 10 години, когато се каним да кацнем за пръв път, да речем, на Марс. Ясно е, че изследването на Марс с хора ще бъде направено. Въпросът е колко повече ще бъдат изпратени хора на Марс и доколко проектът "Марс 1" например, който се отразява много силно в медиите, е лъжа или действителност. По-скоро е лъжа.
Дозиметричната апаратура "Люлин" е част от руския неутронен детектор "АДРОН" на марсианската платформа. Тя предвижда доставката на Марс на марсоход и на платформа за работа на повърхността на планетата през 2018 г.
