Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 25 март, от 19.00 часа ще излъчим директно от зала „България“ концерта с творби от Глиер и Чайковски на Сузана Клинчарова, Владимир Вербицки и радиосимфониците

| обновено на 25.03.16 в 14:04 БНР Новини

В поредния си, седми концерт от сезон 2015 - 2016, радиосимфониците ще зарадват своята публика с две емблематични руски творби: Концерта за арфа на Рейнголд Глиер и симфония „Манфред“ на Пьотр Илич Чайковски. На диригентския пулт ще застане руснакът Владимир Вербицки, а солист ще бъде добре познатата и много обичана от публиката Сузана Клинчарова, която вече доста години живее и работи извън България.
Концертът за арфа на Рейнголд Глиер е написан през 1938 година. Той е посветен на арфистката Ксения Александровна Ердел, която толкова много му е помагала на композитора с технически напътствия и съвети при написването, че се смята почти за съавтор на творбата.  Освен този концерт Глиер е писал концерти и за виолончело и за валдхорна, а също така – една много интересно произведение, което се смята за шедьовър (става дума за концерта за глас и оркестър, като гласът е колоратурно сопрано!). В тези свои творби покрай възможностите за изява на техническите достойнства на изпълнителите Глиер дава простор и на лиричното и празничното въодушевление. Но все пак като че ли от всички изброени дотук, за най-популярен образец в жанра днес се смята концертът му за арфа. Изпълнен за първи път през 1938 , той много бързо си спечелва популярност. В този концерт успешно са съчетани, от една страна, традициите на виенския класически стил, а от друга  особеностите на руската романтика. Концертът е в традиционните три части: I. Allegro moderato II. Tema con variazioni  III. Allegro giocoso

Симфония „Манфред“ в си бемол минор опус 58 е създадена по едноименната поема на Байрон. Нейните ескизи се появяват през април  1885 , когато Чайковски се намира в Швейцария, сред девствената природа, където се разгръща действието на драматичната поема на Байрон. Работата над симфонията върви бавно, но на 19 септември същата година творбата все пак е завършена, за което композиторът съобщава в едно писмо до Балакирев, на когото посвещава новата си симфония. „Преседях над „Манфред“ почти 4 месеца, мога да кажа, без да ставам от мястото си (от края на май до днес). Беше много трудно, но и много приятно да работя, особено когато, след известни усилия в началото, се увлякох“.
Премиерата на симфонията се е състояла на 11 март 1886 година в Москва под диригентството на немския диригент Максимилиян Ердмандсьорфер, който през 80-те години на 19-и век работи в Москва. За въздействието на творбата върху публиката авторът пише в своя дневник: „Полу-успех, но все пак овации“, а в писмото си до Надежда фон Мек от 13-и март добавя: „Очевидно „Манфред“ не се харесва особено, затова  пък музикантите с всяка следваща репетиция все повече и повече се изпълват със съчувствие и на генералната репетиция след всяка част дълго тропат с лъковете върху инструментите. Между най-близките ми приятели някои застават зад „Манфред“ като скала, други остават недоволни и говорят, че не съм самият себе си, а съм някак прикрит. Аз самият мисля, че това е най-доброто ми симфонично произведение...“. Обаче след половин година Чайковски пише точно обратното: „Що се отнася до „Манфред“, без всякакво намерение да скромнича, ще кажа, че това произведение е отвратително и аз дълбоко го ненавиждам, с изключение на първата част... Особено финалът е направо ужасен“.
Чайковски даже е имал намерение да направи от тази „съвършено невъзможна заради продължителността си симфония“ симфонична поема, оставяйки само първата част, която по неговите думи  е „писал с наслаждение“. Това двойнствено отношение на автора към „Манфред“ е продиктувано от  избора на сюжета и програмния характер на симфонията, които не били негово дело, а били предложени от Балакирев – композитор, твърде далечен на Чайковски като естетическа насоченост. През 60-те години на 19-и век ръководената от Балакирев „Могучая кучка“ се противопоставя не само на преподавателите в консерваторията, но и на учещите се в нея. Авторитарен по характер, Балакирев настоятелно убеждава Чайковски да се възползва от програмата, която е написал за Берлиоз след неговите руски гастроли.
За първи път за „Манфред“ се заговаря през 1881. В края на следващата година Чайковски категорично се отказва от програмата, но две години по-късно Балакирев отново започва да го уговаря. „Не е ли прелестна тази програма? Сюжетът е не само дълбок, но и съвременен, тъй като болестта на човечеството днес се състои в това, че то не може да съхрани своите идеали. Те се разрушават и не оставят в душата нищо друго, освен мъка “ .
Възможно е героят на поемата на Байрон - борец срещу Бога, горд като Луцифер, самотен в света на хората — да е бил твърде чужд на Чайковски. Не случайно в окончателният вариант акцентът пада върху страданията на Манфред, измъчен от спомена за страстно обичаната и изгубена от него Астарта. В същото време вариантът, написан от самия Чайковски, в първата част почти дословно съвпада с този на Балакирев. Четиричастната симфония с разгърната програма, публикувана в началото на всяка част, е единственият подобен случай в творчеството на Чайковски (приятелите му вярно са усетили, че тук той „не е самият себе си“). Типът литературно изложение, както и някои образи го сближават с Берлиоз – в третата и четвъртата част на симфонията усещаме явна връзка с „Харолд в Италия“.
След премиерата през 1886 година в Москва, симфония „Манфред“ е изпълнена и в САЩ на 22 ноември същата година и е публикувана от руския музикален издател Пьотр Иванович Юргенсон. Частите на творбата са четири:
1.   Lento lugubre
2.   Vivace con spirito
3.   Andante con moto
4.   Allegro con fuoco

Владимир Вербицки e роден в Ленинград през 1943 година. Завършва Хоровото училище при Академичната капела „М.И.Глинка“ в три факултета: пиано (в класа на проф. Нилсен), хорово дирижиране (при доц. Берьозин) и оперно-симфонично дирижиране (при проф. Грикуров), след което специализира при Евгений Мравински.
Лауреат е на международните конкурси „Херберт фон Караян“, „Вила Лобос“ в Рио де Жанейро и конкурса на Унгарското радио и телевизия.
Московският дебют на Вербицки е по покана на легендарния пианист Емил Гилелс в Голямата зала на Московската държавна консерватория през февруари 1976 година. От 1972 музикантът е главен диригент на оркестъра на филхармонията във Воронеж, който под негово ръководство става лауреат на Всесъюзния руски конкурс и получава званието Академичен оркестър. През периода 1982 – 1984 Владимир Вербицки е главен диригент на Словашката филхармония. През 1978 година той е поканен в ръководения от Евгений Светланов държавен оркестър на СССР, с който осъществява множество турнета в страна и чужбина – в Европа, Америка, Япония, Австралия и Нова Зеландия. През 1986 по време на историческите гастроли на състава в Австралия пожънва огромен успех и в резултат на това е поканен на турне от австралийски оркестри, а на следващата година е назначен за Музикален директор на оркестъра на щата Виктория в Мелбърн. За успешното сътрудничество с оркестъра на Западна Австралия (град Перт) през 1997 му е присъдено звнатието диригент-лауреат, което е признание за високия му диригентски професионализъм.Репертоарът на диригента включва над две хиляди произведения от световната музикална класика, както и творби от съвременни композитори. Владимир  Вербицки имап многобройни записи на грамофонни плочи и компактдискове за фирмите „Мелодия“,  „ ABC Classics“, „Opus“, „Olympia“, „Prestige Classics“, „Classics Vision“ и др. Сред наградите му се открояват почетният орден, званието „народен артист на руската федерация“, както и орденът за заслуги пред Отечеството. Музикантът гастролира с успех в Русия, Америка, Грузия, Тайван и Австралия.

Сузана Клинчарова е изпълнител-виртуоз от международна класа. Тя свири в Европа, САЩ, Азия и Средния Изток. Специализирала е френска музика при професори като Сузана Милдониан и Пиер Жаме, преподава като професор по арфа в Парижката консерватория, издирва и изследва пиеси за арфа. Редовно изнася рецитали и камерни концерти. Свири в Карнеги Хол, Симфони Спейс, Гаво, Радио Франс, Токио. Изключително многообразният й репертоар и виртуозното й изпълнение я правят желан солист за оркестри като Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на Токио, Камерния оркестър на Сан Франциско, Филхармонията на Антверпен, Белгийския национален оркестър, Филхармонията на Осака и други.
Проф. Сузана Клинчарова прави майсторски класове в Европа и САЩ а също така и у нас. Един от музикалните й проекти е записът на Антология на френската музика за арфа – La Belle Epoque de La Harpe, от чиято поредица първият издаден албум стана факт през 2012. Арфата – Извор на вдъхновение III Импро e друг проект, насочен към анализ и разработване на два вида импровизация – барокова и съвременна, както и извеждането на съвременната импровизация към някои форми на съвременен джаз, в съответствие със спецификата на инструмента. Инициатор и организатор на проекта е Нов български университет - департамент Музика. През 2015 г. проектът „Арфата извор на вдъхновение ІV – разходка през вековете“ е насочен към стиловото разработване на нотния текст и специфичното звукоизвличане, съпътстващо стиловата еволюция.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна