Върху цъфналите вишни на Дебелянов валеше снега на Константин Павлов.
В анимацията Константин Павлов пише сценарии под чуждо име, пише без никой да знае и сценария на сериала „Селцето“, реализиран след много години, най-добрият български сериал, припомни още Коста Биков и допълни, че „Спомен за близначката“ е писан специално за Невена Коканова, като го нарече класика в областта на киносценариите. Константин Павлов е на нивото на световната поезия и на световното кино, обобщи Коста Биков, който е бил сред най-добрите приятели на Константин Павлов е и събрал богат архивен материал за него.
Според поета Иван Ланджев, българският литературен канон е тревожно избирателно пропусклив и има половинвековна дупка в литературния канон на младата трета българска държава:
Българската поезия след Вапцаров и Далчев не се учи. Няколко поколения поети след това отсъстват от учебниците. Горната граница е Далчев. Много е странно. Защо пропада всичко това? Цялото това време трябва да се обговори.
Силата на Константин Павлов е в неговата уникалност до степен на опърничавост. Много често прилича повече на баснописец. Винаги звучи тон на лека подигравка и отрицание, които обаче не звучат иронично, а много благородно. Той неизбежно е сатирик в много висок смисъл.Можем да го наречем в най-красивия смисъл на думата „чешит“ в българската поезия.
Младият писател и юрист Александър Шпатов от своя страна посочи, че поезията е най-високото проявление на словото, а поезията на Константин Павлов е един от възможните максимуми, които словото може да разкрие.
Шпатов е публикувал в сайта „Аз чета“ писмо до съставителите на програми по литература в МОН, в което им обяснява, че подходът към програмата е изцяло сбъркан. Сред препоръчаните от него автори за изучаване от учениците са Георги Марков, Станислав Стратиев, Виктор Пасков и Константин Павлов. Статията е стара, но около многословието покрай „История славянобългарска“ стана отново актуална, обясни белетристът. По думите му, за да запалиш учениците по четенето трябва да им представиш близки до тях неща. Културата е диалог, а Константин Павлов влиза в диалог с големите ни поети, отбеляза още Александър Шпатов.
Европейското общество е застинало в позата на Тодор Живков от 10-ти ноември, това заяви писателят и пътешественик Степан Поляков, прехвърляйки темата към речта на омразата, тероризма и медийната политика. На въпрос "Какво става в Европа?" участниците в разговора изказаха някои свои версии и обяснения:
Иван Ланджев: Европа според мнозина интелектуалци от различни посоки на политическия компас изпадна в собствения си капан на политическата коректност, а тя не се роди от добро. Има проблем с политическата коректност, когато се изведе до догма и диктатура спрямо словото...Европа забрави да защитава собствените си ценности и да спазва собствените си закони.
Александър Шпатов: Арабският свят е много по-млад от нашия. Липсват им опит и защитни сили, а това ражда крайни мнения. Разговорът за тероризма в Европа е неясен и няма дебат по истинските въпроси...Говорим за ценности, в които обаче не знаем дали вярваме, защото не сме участвали в тяхното отвоюване.
Всички гледни точки чуйте в звуковия файл.