Симфничният оркестър на БНР
Вдъхновени от прекрасното представяне преди две седмици – на 8 април, когато слушахме виенска класика, радиосимфониците и техният главен диригент Росен Гергов отново ви предлагат незабравимо преживяване – този път с една изключително мащабна творба: Симфония №3 в ре минор за алт, женски и момчешки хор и оркестър от Густав Малер. Солист е мецосопраното Андреана Николова, участват също и женски хор от състава на Смесения хор на БНР (диригент Драгомир Йосифов), и Детският радиохор (диригент Венеция Караманова).
Третата симфония на Густав Малер е най-дългата симфония в стандартния репертоар. Тя е уникална по своя замисъл и с дължината си - изпълнението й обикновено трае между 90 и 105 минути. Творбата е в шест части, разделени на две групи: първата част – „Идването на лятото“ (която трае близо 40 минути) и останалите пет.
Малер работи над Третата си симфония през летните ваканции на 1895 и 1896 година, които прекарва в Тирол, на Атерзее - едно от най-живописните кътчета на Австрия. Заедно със сестрите си той живее там, на брега на неголямо езеро в Штайнбах и на воля си отдъхва от грижите в театъра. По негова молба в близост до хотела, в който е отседнал, му построяват къщичка за работа. В нея има само пиано, маса, кресло и диван. Тук не проникват никакви звуци, никой не му пречи, и Малер прекарва много часове в усилена работа. Разбира се, далеч не цялата музика, която създава композиторът, се ражда тук – хората често го виждат на полето и по хълмовете, където той броди, попивайки заобикалящата го красота. Малер се потапя в музиката, която чува дълбоко в себе си, и периодично се връща в къщичката, където по неговите думи „донася в хралупата си събраната реколта“ и записва съчиненото по време на разходките. Неслучайно той споделя със своя млад сътрудник, бъдещия велик диригент и пропагандатор на творчеството му Бруно Валтер: „Няма какво да разглеждате тук – всичко това аз вече съм го показал в своята музика“.
Именно в Штайнбах през лятото на 1894 година е завършена и Третата симфония – една от най-сложните творби в неговото творческо наследство. Малер смята, че това е произведение, „в което се оглежда целият свят“... Цялата природа има думата тук и разкрива своите съкровени тайни. В едно от писмата си Малер дори разказва програмата на симфонията: „ 2-5 части трябва да изразят последователните степени на моята трактовка на случващото се. 2. Какво ми разказаха цветята 3. Какво ми разказаха зверовете 4. Какво ми разказа нощта (човекът) 5. Какво ми разказаха утринните камбани (ангелите). 6. Какво ми разказа любовта... Първата част е „Идването на лятото“...Лятото е победител, крачещ сред всичко това, което расте и цъфти, пълзи и лети, мечтае и страда...и накрая – това, за което ние можем само да се досещаме...“.
Разбира се, тази програма е много условна и субективна. Самият Малер е наясно с това и категорично възразява против нейното публикуване. Целият гигантски цикъл е разделен на две. Първият раздел – първата част – е общата картина на света, животът в цялото му богатство и многообразие. Вторият раздел са всички останали части, в които се случва последователното осмисляне на показаното по-рано, като че в близък план се разглеждат отделните елементи на разгърнатата преди това величествена фреска. Любопитен факт е, че вторият раздел на цикъла – т.е. от втората до шестата част – е написан първи: през 1895 година. За създаването на първата част на симфонията е било нужно още цяло едно лято.
В четвъртата част на произведението е използван текстът на „Среднощна песен“ от „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше: „O Mensch! Gib Acht!“, а в петата – текст от „Вълшебният рог на момчето“. По принцип Малер първоначално е имал намерение да даде на симфонията подзаглавието „Весела наука“, което е заимствано от Ницше.
Но сега вече, след горчивия неуспех с подзаглавието на първата си симфония, той не се впуска в разшифроването на цялото съдържание на творбата. Нещо повече – Малер категорично забранява да се публикуват каквито и да е пояснения. Изглежда композиторът си дава сметка, че формулировките му, които се отнасят до съдържанието на отделните части, са относителни и могат вместо да помогнат, да объркат слушателите. Той е убеден, че до чувствителните сърца музиката ще стигне сама, без допълнителни пояснения. А на другите няма да помогнат каквито и да е допълнителни програмни подзаглавия.
Първото изпълнение на Третата симфония е било цели 6 години след написването й – на 9 юни 1902 година в Крефелд под диригентството на автора.
Диригентът Росен Гергов печели широко международно признание, както за изявите си на концертния подиум, така и на оперната сцена, с репертоар от Моцарт до творби, определяни като най-големите предизвикателства на съвременната музика.
Росен наскоро дирижира продукции на Кармен и Фалстаф в Държавна опера - Русе. През сезон 2015/16 той ще дебютира в Nationaltheater Mannheim с нова продукция на The Bassarids от Henze и също така ще се върне в Teatro Comunale di Bologna след успешен дебют там миналия сезон. Оперни ангажименти в предишните сезони включват спектакли на фестивала в Брегенц, Австрия, където дирижира "Tоска", Benedict Mason Playing Away и австрийската премиера на Вайнберг "Портретът". Той също така дирижира "Прилепът" и "Риголето" във Wiener Volksoper, "Травиата" и "Сватбата на Фигаро" в Meininger Theater и "Орфей в ада" в Trinity Laban, Лондон.
С богат опит със съвременна музика, 2015/16 Росен ще дирижира Israel Contemporary Players в представления на "Касандра" от Michael Jarrell – същото произведение, което той наскоро дирижира в Teatro Rossini, Луго. Наскоро той дирижира "Кайзерът" на Атлантис от Ullmann с Klangforum Wien.
Този сезон Росен ще дебютира с Deutsches Symphonie-Orchester, Берлин, SWR Sinfonieorchester, Щутгарт и Словашки Радио-Симфоничен Оркестър. През 2014/15 той се завърна при Tonkünstler-Orchester, Tokyo Metropolitan и Симфоничен оркестър на БНР, също така дебютира с Yomiuri Nippon Symphony Orchestra.
Други успешни проекти включват успешния му дебют със Scottish Chamber Orchestra със солистка Tasmin Little и повторни гостувания при Tokyo Symphony Orchestra и Paderewski State Philharmonic Orchestra. Росен също така е работил с оркестри като Bamberger Symphoniker, Orchestre Philharmonique du Luxembourg, Orchestre National de Montpellier Languedoc-Roussillon, Orquesta Sinfónica del Principado de Asturias, BBC и BBC Scottish symphony orchestras, Ensemble Modern, Tokyo Philharmonic Orchestra, Wiener Symphoniker, Polish National Radio и Sinfonieorchester Basel.
Роден през 1981 г., Росен Гергов учи в НМУ “Л. Пипков”, като започва да свири на пиано при Милка Митева, по-късно на кларинет при Борислав Йоцов, след което взема уроци по дирижиране при Михаил Ангелов. По-късно продължава обучението си при Леополд Хагер и Сейджи Озава. Гергов дирижира ORF Radio-Sinfonieorchester при дипломирането си и става асистент-диригент в Tonkünstler-Orchester – позиция, която заема до 2009 година.
Росен Гергов е лауреат на Първия международен конкурс за диригенти на името на Евгений Светланов през 2007. Неговият запис на творби от Дейвид Чески със Symphony Orchestra of the Norrlandsoperan е номиниран за наградите Grammу през 2008. Гергов има записи за Би Би Си, Баварското радио и ORF Австрия.
Андреана Николова е родена през 1976 година в София. Започва да се занимава с пеене, докато учи в училището за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София и още докато е студентка започва участия в конкурси и в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди, която прави на сцената на Русенската опера.
Участва в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович и работи известно време с Гена Димитрова, както и в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера - София под диригентството на Найден Тодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър - Виена в Софийската национална опера.
Основните роли на певицата са в мецосопрановия репертоар: Принцеса Еболи от „Дон Карлос“ , Амренис от „Аида“, Азучена от „Трубадер“ на Верди и Кармен от едноименната опера на Бизе, както и Ромео от „Капулети и Монтеки“ на Белини. Андреана Николова е лауреат на наши и международни конкурси.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
