Режисьор: Георги Морянов
Участват: Виолета Бахчеванова, Георги Георгиев-Гец, Иван Братанов, Георги Попов, Иван Кондов, Лео Конфорти, Борис Арабов, Мара Чапанова, Надежда Вакъвчиева, Петър Стойчев, Иван Тонев, Петър Чернев
Постановка от 1963 година.
Първата театрална премиера на Йовковата пиеса е на 19 март 1929 година под режисурата на Николай Осипович Масалитинов. Александър Миленков е художник на декорите и костюмите. Участват първенците на Народния театър: Петя Герганова, Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Стефан Савов, Георги Фратев, Иван Димов, Невяна Буюклиева, Любомир Золотович, Пенка Икономова и други.
Критически статии пишат: Владимир Василев („Златорог”), Ана Каменова, Иван Радославов („Хиперион”), Сирак Скитник („Слово”), Людмил Стоянов („Литературен глас”), Димитър Талев („Македония”) и други.
Внукът на Йовков Боян Пенев казва, че в чантата, която писателят е ползвал като дипломат в Букурещ са били открити много пари, което разбива мита, че Йовков е бил много беден.
Малко известен факт е, че писателят е черпил вдъхновение от вестникарски статии. Престъпна любов на селска майка, зарязала децата си и избягала с един циганин музикант, е основата на разказа „Грешница”. Информация за змия легнала на гърдите на заспала девойка, вдъхновявя писателя за разказа „По жицата”.
Друг интересен факт за Йовков е, че първо е рисувал героите си и чак след това ги е описвал с думи. Писателят никога не е задрасквал, затова в архива му може да се видят пасажи преработвани по 50 пъти.
Голяма част от нещата са писани или в писателското кафене или някъде между две служебни срещи, след което Йовков се е връщал и е преправял ръкописите и ние имаме различните варианти.