В повечето коментари посветени на неуспешният опит за преврат в Анкара, Москва отдава приоритет на енергийната сигурност. Русия следи режима на преминаване на танкерите с петрол и други стратегически суровини и стоки през Босфора. Енергийните експертни кръгове в Москва направиха обща оценка, че през Босфора минават около 3 млн. барела петрол дневно, като значителна част в тези цифри принадлежат на Русия. Затова 12 часовото затваряне на Проливите в Москва се наблюдаваше доста внимателно и предпазливо. Лично министърът на енергетиката Александър Новак коментира, че засега официално страната му не е работила върху осигуряване на алтернативни маршрути при такива обстоятелства.
Първият полет от Истанбул до Москва бе осъществен рано тази сутрин, въпреки че Русия наложи забрана на въздушните си съобщения с Турция, в съответствие с разпоредбите на президента Владимир Путин за осигуряване сигурността на руските граждани, които в момента се намират в Турция и възможностите за връщането им у дома. Повече от 150 руски туристи от началото на метежа в Турция не могат да се завърнат в страната си, по общи оценки там се намират малко над 4000 руски граждани. Москва съобщи, че по късно днес ще изпрати специален самолет, който ще прибере всичките й граждани.
Според повечето експерти случилото се няма да повлияе върху двустранните отношения, освен че напрежението ще се запази вътре в турското общество. Има оценки, че е възможно да бъдем свидетели на нов преврат до година-две, този път не толкова бутафорен като този от петък вечер, защото Турция се намира в задънена улица заради „новата й външна политика“, която поражда конфликти. Като риск се посочват процесите в Средна Азия при едно отслабване на Турция. Пред московското издание „Комерсант“ Руслан Пухов, директор на Центъра за анализи на стратегии и технологии, и съавтор на предстоящата книга „Турската военна машина: сила и слабост“определя събитията като сигнал, че Турция отпада от „голямата игра“ като геополитически играч.
За Москва е важно регионалното измерение на опита за преврат в постсъветското пространство и по специално в Средна Азия, където Анкара през последните повече от 20 години изгражда близки отношения с новите държави и бивши републики от бившия Съветски съюз, както и в Кавказ където има сериозни процеси на напрежение между които Нагорнокарабхският конфликт заема значително място, а Турция има влияние върху една от страните в него - Азърбейджан.
