Като зет на Георги Димитров след смъртта му на 2 юли 1949 г. и последвалата кончина на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. той е безспорният и пълновластен лидер на управляващата партия и на България.
Като Генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател в две последователни правителства на България той укрепва икономиката на държавата и постига стабилен и висок за Европа икономически растеж.
Из цялата страна започва масово строителство на предприятия на тежката промишленост, а центърът на София е изцяло променен. До 1955 г. са открити Националният стадион „Васил Левски“, Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, сградите на Министерския съвет, президентството, ЦУМ, хотел „Балкан“ и полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. През 1952 г. започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, сред които Студена, Васил Коларов и Александър Стамболийски. Други обекти на промишлеността, създадени тогава, са и химическите комбинати в Девня и Димитровград, металургичният комбинат в Перник. Селското стопанство бива колективизирано, купонната система е премахната.
Характерен за него е авторитарният стил на управление по сталински модел, известен като култ към личността. Масово преследва дисиденти, превръщайки страната в сателитна държава под съветски контрол и утвърждава еднопартийната форма на управление.
Вълко Червенков.