Въпросът е можеше ли тази авторитетна институция да се произнесе по-рано. Към днешна дата са минали над 40 години от историческия документа "Граници на растежа", който се публикува през 1972 година. Негативните последици на глобализацията за бедните народи досега никой не е формулирал толкова ясно, смята проф. Петков.
Нанесени са сериозни екологични вреди. Неолибералната доктрина, приложена догматично, допринесе за нещо, което не се е случвало от два века насам – неравенство между богати и бедни, между хора в центъра и периферията на планетата. Човек се чуди в кой век живеем.
Изводът е, че не всеки растеж е желателен, че трябва да се контролира и балансира. Това е философията, която изповядва Римският клуб. Въпросът е как растежът се отразява върху екологията и живота на хората. Проблемът е също дали може с по-нисък растеж да се поддържа високо равнище на благополучие. Отговорът на Римския клуб е "Да".
Времето на консуматорското общество отмина, смята проф. Петков.
Хората във възрастта на кариерното развитие си задават въпроса дали това е светът, в който искат да живеят. Днес не можем да говорим за общества на масовото потребление, а за силно разделени общества, в които една малка част има възможностите за луксозно потребление. Как ще живеят останалите 99 процента – това е големият въпрос, смята проф. Кръстьо Петков.
Интервюто на Даниела Якова с Кръстьо Петков можете да чуете от звуковия файл.
