Изпитващата трудности Дойче банка няма да навреди на икономиката на еврозоната, заяви в четвъртък член на Управителния съвет на Европейската централна банка, добавяйки доза спокойствие във връзка с нарасналите в последно време опасения относно способността на региона да се справи с проблемите на най-големия германски кредитори.
Не мисля, че проблемите, свързани с една от търговските банки, могат по някакъв начин да повлияят на цялостната финансова стабилност, заяви членът на ЕЦБ и ръководител на Централната банка на Литва, Витас Василиаускас в интервю за "Уолстрийт Джърнъл".
В кулоарите на стартиращата от днес годишна среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон, той също така подчерта, че проблемите около Дойче банк не представляват системен риск за европейската банкова система.
Неговите коментари идват на фона на надпреварата на редица държавни служители, банкери и икономически лидери да намерят начини да потушат опасенията на инвеститорите за бъдещето на най-голямата банка в Германия, която е изправена пред милиарди долари глоба от страна на Министерството на правосъдието на САЩ. Редица анализатори се опасяват, че ако в крайна сметка банката трябва да плати пълния размер на наложената през септември глоба от 14 млрд. долара, това ще намали съществено капиталовите буфери на немския кредитор до опасно ниски нива, което ще го принуди да потърси спасителна финансова помощ от правителството на Германия. Самата банка заяви многократно, че притесненията за нейното бъдеще са силно преувеличени.
В същото интервю за "Уолстрийт Джърнъл" г-н Василиаускас не хвърли повече светлина върху това, какво би предприела ЕЦБ на следващите си заседания, но подчерта, че Управителният съвет не е обсъждал как ще приключи месечната програма на банката за покупки на активи за 80 млрд. евро, известна като "количествени улеснения". По-рано тази седмица агенция Блумбърг съобщи, че сред членовете на ЕЦБ започва да се оформя консенсус за постепенно намаляване на покупките на активи със стъпка от 10 млрд. евро до края на програмата за "количествени улеснения", който по план трябва да бъде факт през март 2017-а година.
Запитан да коментира тези информация, представителят на ЕЦБ отговори: Не сме обсъждали и нищо подобно, като самият аз бяха изненадан от подобни медийни интерпретации.
До скоро мнозина анализатори очакваха ЕЦБ да предприеме някакви допълнителни действия до края на настоящата година, за да се подобри допълнително програмата за закупуване на активи и главно на еврооблигации. Витас Василиаускас заяви, че сега е прекалено рано да се обсъждат възможни стъпки в бъдеще", добавяйки, че централната банка обмисля "всички възможни варианти".
Той обаче намекна, че ЕЦБ ще бъде внимателна относно евентуално по-нататъшно понижаване на нейната депозитна лихва на отрицателна територия. В момента ставката е от -0,4%, което означава, че търговските банки си плащат за да паркират свободните си овърнайт средства (в рамките на една нощ) в централната банка. Банките се оплакват, че тези отрицателни (наказателни) лихвени проценти изяждат доходи им. През последните дни и неколцина висши централни банкери сигнализираха за вредните странични ефекти от много ниската депозитна лихва.
По отношение на използването на отрицателните лихвени ставки в бъдеще, г-н Василиаускас каза: Ние трябва да вземем предвид въпросите, свързани с финансовата стабилност и въздействията на много ниските лихви върху банковата дейност в Европа. Той обаче подчерта, че за нас са по-важни заложените инфлационни цели при определяне на паричната политика. Подобно на повечето големи централни банки, ЕЦБ също има като основна цел повишение на инфлацията в еврозоната в средносрочен план към, но малко под 2 на сто - цел, която вече се пропуска от повече от три години насам.
Литовският централен банкер също така възрази относно обвиненията, които търговските банки отправят към ЕЦБ относно техните настоящи проблеми. Банките трябва да разберат, че ние живеем при новите реалности. Ние продължаваме да помагаме за подобряване на положението с кредитирането и да работим ръка за ръка с банковия сектор.
Той също така изрази загриженост относно засилващата се протекционистка и изолационна риторика в големите икономики. Всички тези популистки идеи, всички тези идеи как да се изолират, как да не се мисли в международен план, как да не се мисли за положителни промени в глобализацията, ме плашат много, отбеляза членът на ЕЦБ, добавяйки, че подобно мислене е било характерно за 19-и век.
