Методиката, по която се изчислява лихвата при просрочени задължения, да бъде променена, реши на първо четене НС. Предвиждат размерът да не надхвърля основния лихвен процент на БНБ плюс 8 процентни пункта, ако става дума за търговец, и 4 процентни пункта, ако длъжникът е физическо лице. Сега тя се формира от основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта. Предлага се, парламентът - а не МС - да се произнася и да определя лихвата, а разпоредбите да влязат в сила от първи януари догодина.
Мартин Димитров, от вносителите на проекта обясни, че в България е наложена най-високата законна лихва в ЕС. Това е повече от санкция. Това е наказание, каза Димитров и обвини депутатите в липса на чувствителност.
В защита на същата теза Четин Казак от ДПС посочи, че сега вече няма рискове, за да има толкова висока лихва:
Няма висока инфлация, второ, лихвите по депозитите са пренебрежимо ниски и загубите или потенциалните пропуснати ползи на кредиторите от това, че има забава не са в такива размери, каквито са били преди 20 години. Монополите дори злоупотребяват с лихвите, заяви Казак.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова посочи, че намаляването на лихвата би създало проблем:
Такова намаляване би дало сигнал към тези, които така или иначе не са редовните платци да останат такива.
В дебатите беше посочено, че с намаляването на лихвите може и плащанията по АЕЦ "Белене" да бъдат намалени с поне 60 хиляди лева на ден. Предстоят обсъжданията на второ четене.