Интервю на Лъчезар Цветков със синоптика Анастасия Кирилова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България, пише днес на сайта на прогнозите на Националния институт по хидрология и метеорология. От интернет започва новият протест на учените срещу постоянното недофинансиране на науката. Утре те ще излязат на площад "Княз Александър I" в София, а в 11 часа канят на открито заседание на Общото събрание на БАН всички представители на властта, които имат отношение към науката.
По-рано днес парламентарната комисия по образование гласува на първо четене проекта за Бюджет за 2017 година. Проектобюджетът беше подкрепен от Съвета на ректорите, Синдиката на българските учители и Софийския университет.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров изрази недоволството си. По думите му, средната работна заплата в Академията е 697 лева при средна за страната по данни на Националния статистически институт 892 лева. Ние сме с 200 лева под средната работна заплата, каза Воденичаров.
Над 1800 души, работещи в БАН, са на минимална работна заплата. Според главния секретар на просветното министерство Красимир Вълчев разговорът за заплати в БАН е непродуктивен, но ведомството остава отворено за разговори с представители на академията за разрешаването на проблема. В Деня на народните будители учените излязоха на протест заради унизителното си заплащане.
В предаването "Нещо повече" синоптикът Анастасия Кирилова от НИХМ към БАН обясни, че един млад учен например няма достатъчно пари, за да си плати таксата за участие в конференции:
Човек ако не участва в конференции и се занимава с наука, той е извън науката. Той няма как да представи своите резултати или да е адекватен на това, което се прави в неговата област.
Абсурдно е да не могат да се обновяват компютърните системи, с които работим. Пари за апаратура няма достатъчно, съобщи още Кирилова, като добави, че в момента не достигат пари за обновяване на компютърните системи за прогнозите:
Нашият институт например е Националната метеорологична служба на България. Навсякъде по света националната метеорологична служба е на държавна издръжка. Няма как някой друг да поддържа тази дейност. Тя е скъпа. Твърде много хора участват в осъществяването на метеорологични измервания, предаването на данни, в обработването на данни. За да сме в крак с времето си, трябва да се плаща членски внос в Европейската организация за спътникова метеорология, в Европейския център за краткосрочни и средносрочни прогнози. Ако трябва да я има тази дейност, трябва да има бюджет за нея.
С промяната на минималната работна заплата няколко категории служители в БАН, сред които чистачките и ръководителите на синоптични станции, ще бъдат с изравнени възнаграждения.