Неговото верую било, че хората са сенки, а животът им е игра на сенките. Космополит и особняк, той бил наричан Гарвана, не само заради черната си коса и големия си нос, но и заради манията си да се възхищава и кичи с нещо „чужбинско".
Роден през 1902 г. в Радомир, Светослав Минков завършва средното си образование в София, последователно учи във военно училище в Австрия, славянска филология в Софийския университет, Търговско-стопанска академия в Мюнхен. Има възможността да пътува в редица страни на Европа, Азия и Латинска Америка.
Получил солидно образование, добил разностранна култура, Минков е от най-ерудираните и може би най-ексцентричните български писатели. Неговото творчество е богато не като обем, а с неочакваните си и разностранни идеи.
В творбите си Светослав Минков се прочува като майстор на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
Спомен за Светослав Минков и този актуален и днес персонаж е откъсът, който ще чуем в изпълнение на Апостол Карамитев. Записът е от 1969 г.
