Дмитрий Шостакович
Снимка: архив
В цикъла „Симфониите на Дмитрий Шостакович”, с който представяме интеграла, записан в І студио на БНР от Симфоничния радиооркестър под диригентството на Емил Табаков, ще слушате Симфония № 13 в си бемол минор оп. 113 по стихове на Евгений Евтушенко. Останалите изпълнители са: баритонът Владимир Петров (Беларус) и мъжки състав на Смесения хор на БНР с хормайстор Драгомир Йосифов. Симфонията е известна под заглавието „Бабий Яр“ - местност в околностите на Киев, свързана с чудовищна трагедия. На 1 септември 1941 г. немските пълчища влизат в града, след три седмици, мощни взривове разрушават комендатурата им. Загиват много немски войници и офицери, а също и мирни жители на Киев, които не са предупредени за бомбите. Срочно издирват виновните и решават, че те са… евреите. На 29 и 30 септември в Бабий Яр са разстреляни към 50 000 евреи – мъже и жени, старци и деца. Масовите убийства продължават три години– украинци, руси, цигани, караими, военнопленници, партизани – никой не знае колко са погиналите, може би около 200 000. След войната, през 1945 - 1946 г. в памет на потресаващите зверства Иля Еренбург публикува стихотворението „Бабий Яр”, Лев Озеров – поемата „Бабий Яр”, а украинският композитор Дмитрий Клебанов пише първата си симфония „Бабий Яр”. Мрачната одисея на това злокобно място, продължава с още една трагедия – градските власти решават да направят там пулпохранилище на строящия се завод за тухли. След десет години, на 13 март 1961 г., валът-стена, която го огражда, рухва и помита с втечнена глина и пясък, примесена с човешки останки покрайнините на Киев. Загиват около 1500 души, разрушени са много здания. Престъпната безстопанственост провокира спомена за масовото унищожение на еврейското население, появяват се статии за ужасните разстрели. Няколко месеца след кошмарното събитие младият поет Евгений Евтушенко (тогава на 29 години) отива за първи път на Бабий Яр. Когато вижда пред себе си огромно бунище, е потресен, няма дори и паметна плоча за загиналите. За няколко часа в хотела написва поемата си „Бабий Яр”, която започва с думите: „Тук няма паметници. Бряг злочест. Отвесна урва като знак надгробен…”. На следващия ден Евтушенко публично я чете пред киевчани. На 19 септември 1961 г. с решимостта на журналистите от „Литературная газета” стиховете са отпечатани, за броени часове вестникът е изкупен. Исак Гликман, близък приятел на Шостакович, занася вестника в дома на Дмитрий Дмитриевич да ги прочете. Късно вечерта по телефона композиторът му съобщава решението си да напише музика със стиховете. Темата „Бабий Яр” е особено близка на твореца. Без да е евреин, той ненавижда антисемитизма, който битува като държавна политика в Съветския съюз. За него е синоним на антихуманизъм.
Първоначално има идея да напише симфонична поема „Бабий Яр”. Но когато прочита новоизлезлия сборник на Евтушенко „Взмах руки”, променя концепцията си.. „Бабий Яр” се превръща в първа част на Тринадесетата симфония. „За втора част взех стиховете му „Хуморът”, за трета „В магазина”– четем в спомените на композитора. „Стихотворението „Страхове”, положено в основата на четвъртата част, Евтушенко написа специално за моята симфония. А за финал избрах стихотворението „Кариера”. Няма никаква сюжетна връзка между тези стихове. Публикувани са по различно време и са посветени на различни теми. Но исках да ги обединя музикално…“ Премиерата на творбата е съпроводена с много перипетии: Шостакович кани за солист Борис Гмиря, който му отказва участие по лични съображения от репресии, отказ получава и от диригента Евгений Мравински. Кирил Кондрашин, диригент на Московската филхармония поема репетициите на оркестъра, участват певци от Държавната академична хорова капела с диригент Александър Юрлов. Галина Вишневска, която помага на композитора с организацията на премиерата, неуспешно се опитва да договори певеца Александър Ведерников. Накрая намират солист– басът от Болшой театър Владимир Нечитайло, подготвят и дубльор – Виталий Громадски. Но на генералната репетиция се оказва, че Нечитайло трябва вечерта спешно да участва в спектакъл, Громадски в последния момент заменя титуляра. Шостакович е привикан сутринта в ЦК на КПСС, вероятно с натиска сам да спре изпълнението. Всички очакват това да се случи, композиторът се завръща, без да каже нито дума и репетицията продължава. Вечерта на 18 декември 1962 г. трескаво се търсят билети около Голямата зала на Московската консерватория, има засилено присъствие на милиция. Няма звукови документи от премиерата - симфонията нито се записва, нито се предава директно, нито се заснима за телевизията. Галина Вишневска свидетелства: „Това беше пробив. Това беше победа. Голяма победа на изкуството над политиката и идеологията на партията. И композиторът стана – вкаменен от нерви и напрежение – и тръгна срещу овациите и ликуващия оркестър… А от другата страна с широки крачки вече вървеше, не, стремително, почти подскачаше, върлинестият поет…”. Борис Шварц допълва: „Двама големи художника, разделени от цяло поколение, но борещи се за едно общо дело – свободата на човешкия дух.” В писмо до Шостакович след премиерата, пианистката Мария Юдина пише: „Мога да ви кажа благодаря и от покойните Пастернак, Забалоцки, безчислените други хора, от измъчения Майерхолд, Михоелс, Карсавин, Манделщам, от безименните стотици хиляди Иван Денисовци, неизброими, за които Пастернак казваше – „живи мъченици”. Вие самият знаете, всички те живеят у вас, всички ние изгаряме в страниците на тази партитура. Вие я подарихте на нас, на съвременниците си, за идващите поколения.”
В предаването ще чуете и размислите на диригентите Емил Табаков и Драгомир Йосифов за Тринадесетата симфония на Шостакович.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
