Щатският долар парира част от солидните си печалби на валутните пазари, които бяха факт след изненадващата победа на Доналд Тръмп в американската президентска надпревара. Очакванията, че новата администрация на Белия Дом ще намали данъците и ще повиши рязко държавните разходи за инфраструктура, което от своя страна ще доведе до по-силно повишение на инфлацията и до по-агресивна политика на Фед за вдигане на лихвите, провокираха силно поскъпване на залените пари. Само в рамките на по-малко от три седмици от победата на Тръмп на президентските изборите в САЩ, доларът успя да поскъпне с повече от 4%, като миналия четвъртък (24-ти ноември) неговият индекс спрямо останалите шест основни валути поскъпна до 14-годишен връх от 102,5 пункта.
В петък последва известно отстъпление, което продължава и през днешната търговия, като доларовият индекс се понижи от неговия 14-годишен връх с близо 1% обратно към 101,37 пункта. Според участници на валутните пазари това се дължи преди всичко на частично прибиране на печалби от "дългите" доларови позиции, отворени след изборната победа на Тръмп на 8-и ноември, с оглед наближаването на края на месец и преди серия важни икономически данни от САЩ, в т.ч. втората оценка на БВП за третото тримесечие (във вторник), индексът ISM за промишлената активност през ноември (в четвъртък) и важният ноемврийски доклад за състоянието на трудовия пазар и за новито на безработица (в петък). В сряда се очаква и важното заседание на ОПЕК, както и поредната "Бежова книга" на Фед за икономическото развитие на САЩ през последните няколко седмици.
Отстъплението на долара от неговите многогодишни върхове, достигнати през миналата седмица, се дължи отчасти и на слабо понижение на доходността на американските държавни облигации. Днес доходността на 10-годишните книжа се понижава към 2,323%, след като 24-ти ноември тя удари 16-месечен връх от 2,417%.
Според някои анализатори и търговци, резкият спад на петролните цени в петък с над 3% и тяхното първоначално днешно понижение с още над 1% също са допринесели са временната слабост на американската валута. Притесненията, че евентуален провал на срещата на ОПЕК на 30-ти ноември може да провокира срив на петролните цени обратно към нива между 30 и 35 долара за барел, биха отслабили очакванията за по-рязко повишение на инфлацията в САЩ и респективно за по-агресивен цикъл на затягане (повишение) на федералната фондова лихва от страна на Фед. Именно тези разсъждения се сочат като още една от причините за малко по-слабото представяне на долара от петък насам.
По-рано през днешната търговия доларът се понижи за кратко към 111,36 йени, отстъпвайки от 8-месечни връх от 113,89 йени, достигнат на 25-ти ноември и падна за кратко до 6-дневно дъно от 1,0079 швейцарски франка. В същото време еврото поскъпна до 11-дневен връх от 1,0685 долара, отчасти благодарение на неговите обичайни за края на всеки месец покупки спрямо британската лира от страна на Бундесбанк. Еврото отскочи до 5-дневен връх от 0,8565 паунда, след като миналия четвъртък удари двуседмично дъно около 0,8460 нивото.
През следобедната европейска търговия обаче петролът обърна първоначалната си негативна посока и вече нараства с 1,8%, след като Ирак обяви, че ще си сътрудничи с останалите членове на ОПЕК за постигането на споразумение, което да е приемливо за всички. Това от своя страна сякаш съживи проинфлационните очаквания в САЩ и подкрепи щатския долар, като той заличи почти напълно днешните си загуби спрямо останалите основни валути. Зелените пари вече се търгуват около 112,60 йени и около 1,0166 швейцарски франка, докато еврото върна рязко от 11-дневни връх около 1,0685 долара и вече се търгува в рамките на деня със слабо понижение към 1,0564 долара с поглед обратно към важното дъно от 24-ти ноември около 1,0518 долара - най-ниско ниво от неговите важни бивши многогодишни дъна от март 2015-а година около 1,0460 областта.
