Какво ли е да живееш в свят, където всичко около теб е направено от захар, шоколад или бисквити? Като в къщичката на вещицата, създадена от Братя Грим в приказката „Хензел и Гретел”. Всеки от нас поне веднъж си е задавал този въпрос и си е мечтал, макар и за малко, да се озове на подобно място. Открихме един човек, за когото тази наша мечта е сбъдната реалност. Албена Петрова живее от години в Канада. Завършва специалност керамика и стъкло в Гимназията за приложни изкуства в София, но готвенето е нейна страст. Затова, пристигайки в Канада, решава да се запише в сладкарската програма в училището за кулинарни изкуства в Монреал. Именно там тя открива тайните и магията на декорацията на всевъзможните сладки изкушения. Албена участва в конкурси, на които печели множество награди и признания за таланта й. Един от тях е Brides around the world.
През месец март бях поканена да участвам в проекта „Булки по света“, в който взеха участие 31 декоратори на торти от различни краища на света. Всеки трябваше да сътвори торта, която да бъде вдъхновена от сватбена рокля на булка от различни краища на света. Имахме пълната свобода да избираме дали тя да е съвременна или винтидж и също така от коя част на света да бъде. Аз нямах колебание, защото това беше идеална възможност за мен да направя тортата, която отдавна бях замислила – тази, вдъхновена от българските шевици.
А защо избира именно шевицата за декорация на своята торта?
Първата причина, поради която реших да декорирам тортата с елементи от националната носия, е това, че те са толкова красиви, шарени и разнообразни, извезани със сложни шевици. Това ги прави доста предизвикателни за пресъздаване от захарно тесто. Втората причина е, че самата аз съм родена и израснала в България и за мен беше удоволствие да направя нещо, с което да представя частица от красотата на българското народно творчество.
Изяществото и сложната им изработка винаги я е привличало и за нея е чест, че е успяла да ги претвори от захарно тесто.
В своята кариера досега Албена е създала стотици торти, но си спомня:
Най-голямото предизвикателство за мен бе първата ми голяма торта, с която спечелих първа награда за сватбени торти в Монреал. Тортата беше посветена на индийската сватба и беше доста сложна за изработка. Тя беше вдъхновена не само от красотата на индийското сари /традиционна дреха/, но и от архитектурата на Тадж Махал, който е един от символите на голямата любов. Спомням си, че не спах две нощи, за да завърша два от етажите на тази торта.
Всяко от сладките й произведения, тя създава с много труд, внимание и отношение към всеки един детайл.
Снимки: личен архив
