Има хора, които издигат служебния си дълг в мисия и няма да е преувеличено, ако ги наречем будители. Един от тях работи като училищен директор в село с причудливото име Бел камен – там децата се учат в съпричастност и любов, пътешестват по света от класната си стая и превръщат образованието в най-важна цел за всички жители в околността.
Когато през 2009 г. оглавява училището в якорудското село Бел камен, учителят по химия и биология Алиш Вакльов разбира, че ще му се наложи да се превърне в предприемач. Заради системата „парите следват ученика” малкото школо е обречено на бедност, но новият директор отказва да се примири. Затова започва да се рови в интернет и скоро стига до решения, които ще преобърнат съдбата на училището – първото е да кандидатства за учител по английски от Корпуса на мира, а второто, да представи проект за модерна компютърна зала пред фондация „Америка за България”. Така за две години в селото пристига доброволката Сузи Роу, за да учи на майчиния си език деца и възрастни. Със спечелените пари пък училището е ремонтирано и осъвременено с многофункционален компютърен кабинет с 13 работни места, интерактивна дъска, мултимедия, бял екран за ползване и в другите класни стаи, аудио система, LED телевизор, видеокамера.
В момента в училище „Неофит Рилски” има 40 ученици от първи до седми клас, които учат в слети паралелки. Алиш Вакльов казва, че не е лесно учителят да разпределя в час вниманието си между различни по възраст ученици. Но усилията си струват, тъй като, по думите му, децата получават блестящи отзиви, когато отиват в гимназиите на съседните градове. А това донякъде се дължи и на американската доброволка от Корпуса на мира, която е приета с отворени обятия от цялото село и става извор на нови знания за всички.
От нея научихме, че не е достатъчно само да предадем урока, да проверим домашните и някак си да мине времето – разказва още директорът. – Научихме, че е необходимо повече да работим с децата извън часа – следобед в клубове по интереси. Научихме, че трябва да създаваме причини, в добрия смисъл на тази дума, родителите да идват по-често при нас, непрекъснато да се интересуват какво става с децата им и също да бъдат част от училището. А това е и моята идея.
Затова директорът отваря широко вратите на училището за всички жители на селото, които също сядат пред компютрите.
Аз мечтая училището да се превърне в център на общността и това като че ли вече е станало – казва Алиш Вакльов и продължава. – Освен него, в селото няма друга институция, която да образова и да възпитава. Няма библиотека, няма читалище, няма интернет кафе, няма клуб на пенсионера, няма театър, няма кино – само едно училище и в двора му е детската градина. Мечтая си всички заедно да работим, защото всъщност ние създаваме бъдещето на България. И тук особено важна е ролята на родителите. Без тяхната помощ няма да има полза от училището, няма да бъдат постигнати целите на образованието.
Директорът е убеден, че ако го няма училището, половината от децата няма да се образоват и ще останат неграмотни като най-възрастните жители на Бел камен. Затова той е амбициран школото му да влезе в държавния списък със защитените от закриване учебни заведения и ще кандидатства всяка година, докато успее.
