Майоликата е разновидност на керамиката. Особеното при нея е, че изделията се изпичат при висока температура, преди нанасянето на глазурата, а след като се глазират - още веднъж, при още по-висока температура. Майсторите използвали естествено оцветена глина. Изработвали не само съдове, но и различни монументални скулптурни изображения.
Изкуството майолика е известно още в древността, но станало популярно едва в периода между XV и XVII век, в Италия, най-вече във Венеция, Флоренция и Урбино. Предполага се, че е пренесено по тези земи от Испания, през остров Майорка, откъдето дошло и името - майолика.
Едни от най-известните италиански майстори на майоликата били Андреа и Лука дела Робиа. Лука е чичо на Андреа. Той е роден във Флоренция през 1400 година. От малък проявял интерес към изкуството и най-много искал да стане скулптор. Парчетата мрамор той превръщал в прекрасни статуи на мъже, жени, деца и животни. Когато се запознал с изкуството майолика, започнал да създава фигури на светци и извайвал цели библейски сюжети от оцветена глина, които днес се намират не само в катедралите на Тоскана, а и в музеите и галериите в Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Рим и Париж.
Едно от най-значимите произведения в творчеството на неговия племенник Андреа е релефът „Благовещение”. Този релеф бил поставен над главния вход на една от болниците в града.
Андреа дела Робиа починал през 1525 година. Той оставил богато културно наследство, което наследили неговите синове и доразвили изкуството на майоликата.