Това е една от необикновените радиопиеси в пъстрата многоезична история на жанра в цялото му разпространение по географските дължини от Латинска Америка до Япония. Колкото и да си внушавате, че ви предстои нещо отвлечено, умозрително и претенциозно, защото аз ще употребя думата експеримент, една определено не-любима моя дума, за да представя това аудио творение, колкото и да се подготвяте за нещо надуто и некомуникативно, пробвайте с първите минути и ще видите, че ще ви омае и погълне. Описание по картина (оригиналното заглавие е Експлозия на паметта; Описание на една картина) е радиопиеса на Хайнер Мюлер, която дължи възникването си на …. българска следа.
Хайнер Мюлер преживява бурната история на Германия от издигането на Хитлер през съветската окупация и финалното разрушаване на Берлинската стена. Един от най-ранните му спомени е за побой над баща и отвеждане в концентрационен лагер, а по-късно, Мюлер избира да остане в съветската зона, дори когато баща му емигрира на Запад. Неговото творчество представя фантасмагорична визия на култура и история. Макар и завършен марксист, Мюлер ненавижда правителството на Източна Германия, а творбите му често са критикувани за горчивия портрет на Германия в тях, за Германия, чиято история Хайнер Мюлер вижда като един безкраен акт на разделение и насилие.
Думата експеримент ми е нелюбима, защото тя е имлицитна на всяка артистична проява. Няма изкуство без експеримент и иновация. Но за Описание по картина експериментът е като зададена ситуация на уъркшоп, в която се събират елементи от различни плоскости и с различни цели и наблюдаваме тяхното общо действие - съдействие - въздействие. Описание по картина е създадена през 1984, в разгара на експериментирането с театралните форми и графично представлява блок текст, като традиционна проза, цялата събрана в едно единствено изречение, но в същността си е силно драматично и сериозно драматургично произведение. Първата й постановка е направена от съпругата на Хайнер Мюлер Гинка Чолакова в Грац, Австрия. Текстът е резултат от среща на Мюлер с изображение на Емилия Колева, ученичка в София по време на едно от посещенията му. В своята автобиография Мюлер заявява, че е намерил взаимодействие си с образа толкова продуктивни, защото рисунката е била несъвършена, пълна с грешки и неясноти. На повърхността изображението съдържа една жена, един мъж, птица, маса и столове, дърво, и продължението е в режисьорското решение на Юри Статков и гласовете на Ивайло Герасков, Мариана Димитрова, Богдан Глишев.
Първите приблизително 40 минути на 26-и март можете да прекарате в компанията на Хайнер Мюлер, който заедно с Брехт е посочен като един от двамата най-добри немски драматурзи на миналия век.
