В Никозия се възобновяват преговорите за решаване на Кипърския въпрос. Разговорите се провеждат след двумесечно прекъсване, тежък конфликт между лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ и много активни дипломатически совалки. Според наблюдатели следващите месеци до края на юни ще са критични за постигането на споразумение за федерация.
Преговорите за обединяване на етнически разделения от 43 години Кипър бяха прекратени в средата на февруари.Спорно гласуване в парламента на Кипър за отбелязване в училищата на годишнината на плебесцита за съюз на Кипър с Гърция от 1950 г. предизвика яростна реакция от Мустафа Акънджъ. Според правителството в Никозия обаче причината кипърският турски лидер да напусне масата на преговорите е предстоящият референдум в Турция, тъй като до провеждането му турският президент Реджеп Тайип Ердоган няма да направи необходимите отстъпки по ключовите въпроси за сигурността и гаранциите на бъдещия обединен Кипър.
Първата среща днес е предимно процесуална за хода на преговорите. В новия кръг на обсъждане ще бъдат поставени в пакет пет от шестте преговорни глави – за държавното управление, собствеността, икономиката, въпросите на ЕС и територията на бъдещите две федерални зони. Най-конфликтният и чувствителен въпрос – за сигурността и гаранциите на федералния Кипър, ще е в дневния ред на втора международна конференция с участието на страните гаранти Великобритания, Гърция и Турция.
Месеците април и май ще бъдат изключително важни за хода на преговорите. Възможно е до края на юни да бъде подготвена рамка на политическото споразумение за обединение на страната. В началото на юли са планирани сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър, срещу които остро реагира Турция и не се изключва създаването на ново напрежение в региона.
Кипърският президент Никос Анастасиадис заяви, че решението на Кипърския проблем трябва да защитава интересите на двете кипърски общности – кипърските гърци и кипърските турци, а не на трети страни.
Междувременно стана ясно, че по-малко от половината турски граждани, живеещи в окупираните територии на острова, са дали своя глас в референдума за конституционни промени в Турция. Избирателната активност на вота, който се проведе от 5 до 9 април, е 41,6%, като са гласували малко на 43 000 избиратели.
