Иван Сергеевич Тургенев, класикът на руската литература, известен у нас с романа си „В навечерието”, където главен герой е българинът Инсаров, нашумява всъщност с един от включените по-късно в книгата си „Записки на ловеца” разказ „Хор и Калинич”. От същия този сборник са и драматизираните за радиотеатъра два разказа на класика „Среща” и „Живи мощи”. По признанието на самия Иван Сергеевич тези истории той пише, за да изпълни своята „Ханибалова клетва” да воюва срещу врага, възневидян още в детството му: „Този враг имаше определен образ, носеше определено име – този враг беше крепостното право”. На Тургенев е дотам омразен крепостническия строй в Русия, че той решава да напусне родината си: „Аз не мога да дишам един въздух с това, което ненавиждам. Аз имах нужда да се отдалеча от своя враг, за да мога по-силно да го нападна”. И макар „Записките на ловеца” да имат за своя причина ненавистта на Тургенев към робството в Русия, в тях се провижда цялата жизнена сила на народа, неизчерпаемата му оригиналност въпреки тежкото иго. Всред пустошта на помешчничеството се изправя народната душа, успяваща едновременно и да се весели, и да търпи...