Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Атанас Тасев: Либерализацията на енергийния пазар не е цел, а инструмент

проф. Атанас Тасев
Снимка: БГНЕС

Във връзка с представената Пътна карта за либерализация на енергийния пазар в България и посоченият срок от 5 години за приключване на процеса по либерализация, проф. Атанас Тасев коментира в ефира на „Хоризонт“, че този срок е разумен  - нито много кратък, нито много дълъг, тъй като трябва да се отчита базата, от която България тръгва:

Да, другите започнаха по-рано, но всичко зависи от каква начална точка тръгваш . Ние тръгнахме при една много сериозно дебалансирана енергийна система.

Тасев отбеляза, че преди демократичните промени енергийната система е била балансирана, но по-късно - в резултат на политическата намеса и поради световната и европейска тенденция за въвеждане на възобновяемите източници, се е стигнало до дебалансиране в сектора както от гледна точка на управление, така и в ценово отношение:

И понеже дълго време нашата политическа класа силно се меси в процесите на енергетиката  и смесва двата вектора – социалният и енергийният, бяха потискани цените, поради което се създаде един дефицит от около 700  милиона на годишна база именно дебаланса от въобновяемата енергетика, който до края на преференциалния период щеше да стане между 13 и 16 милиарда.

По отношение на либерализацията Тасев подчерта, че тя е средство, а не цел:

Поставя се либерализацията като някаква цел -  ето, за пет години ще постигнем либерализация. Не това е целта.

Либерализацията преди всичко е инструмент, за да може ние свободно да избираме от кого да получаваме енергия, с какво качество и на каква цена. И, разбира се, има една презумпция, която специално в нашия случай не може да бъде постигната – да получаваме енергия на по-ниска цена.

Енергийният експерт Антон Иванов, който също се включи в разговора, коментира, че в процеса на либерализация България изостава  по отношение на пазарната интеграция на системно ниво – нашата борса не е интегрирана и не работи в синхрон с други борси.  

По отношение само на пазара на електрическа енергия има доста страни в Европа, където състоянието е такова, каквото е у нас, отбеляза Иванов и обясни:

Тоест има либерализация по отношение на големи консуматори, но по отношение на битови консуматори либерализацията е по-скоро изключение, отколкото правило.

Антон Иванов изрази скептицизъм, че либерализацията може да доведе по понижаване на цените, като отбеляза, че и за индустриалните потребители тенденцията вероятно ще се обърне и енергията в средно и дългосрочен план може да поскъпне. Затова е необходимо да се анализират процесите на либерализирания пазар от гледна точка на българския интерес. Експертът препоръча още стъпките за либерализация да бъдат съпътствани от обща сдтратегия за енергетиката, за да е ясно какви цели се поставят пред сектора като цяло и тогава да се реши конкретният въпрос как да бъде приложен подхода за либерализацията. 

Интервютата може да чуете от звуковия файл.  


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна