Отново е есен
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни –
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта –
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
стихове: Недялко Йорданов, музика: Димитър Вълчев, изпълнение: Коста Карагеоргиев
* * *
Есен
Отново се събуждам тук, до болка е познато всичко,
а обещаното го няма пак – омръзна ми да чакам.
Загубих слънчевите чувства и вярата във лятото изгубих,
а обещаното го няма пак – напук на есента душата се събуди.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен, а аз
във обратна посока вървя.
(Група "Атлас" през 1987 година - първият отляво Енил Енчев)
Със отрицанието си в борба, задъхвам се, но май ще оцелея.
„Не трябва да се гледа слънцето с очи“ – това пробутват ми като идея. Няма да си купя тъмни очила – към слънцето ще гледам и ще пея.
Денят ще виждам като ден, за обещаното копнея.
Есен, есен, отново е есен
и жълти листа килими редят,
един е весел, а друг е лесен, а аз
във обратна посока вървя…
текст: Енил Енчев
музика и изпълнение: група „Атлас“
Стихове, песни, изпята поезия за есента предлагаме на Вашето внимание. Добре дошли сте при нас!
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
