Този петък предлагаме продължение на разговора с Маргарита Калчева – водач на контрабасовата група в Симфоничния оркестър на БНР. Редовните ни слушатели вече познават талантливата българска изпълнителка. Родена е в Плевен, завършила е СМУ „Панайот Пипков“ при Ирина Петрова и НМА “Панчо Владигеров“ в класа по контрабас на професор Тодор Тошев. Специализирала е камерна музика при професор Виктор Чучков. От 1995 година е оркестрант в СО на БНР, а от 1998-а – водач на контрабасовата група. Свирила в много състави у нас и в чужбина (Португалия, Швейцария, Малта). От 2009 година е водач на контрабасите в Orchestra Ensemble Kanazawa – Япония. На въпроса имало ли е мигове в интензивния ѝ творчески път, в които е искала да се откаже от професията си, Маргарита отговаря:
Честно, искрено – никога не съм се замисляла да оставя музиката. Никога... Когато съм се чувствала най-зле във всяко отношение (всеки има срив, всеки получава от живота какви ли не „подаръци“ – не толкова приятни, не може винаги всичко да е подем и нагоре), точно в тези моменти единственото, което ми е давало сила и което ми е помагало, единственото – това е било музиката и контрабасът! Това се оказа моят избор и това е в сърцето ми... Във всеки един момент от живота ми, когато имам нужда от сила и подкрепа, аз я намирам, сядайки да свиря... Не мога да кажа, че музикантът работи! Това не е работа, това е творчество... Един творец – творейки, това е неговата работа!...
Аз наистина съм щастлива, защото Ирина Петрова, която ме постави на контрабаса... впоследствие срещата ми с проф. Тодор Тошев – изключителна личност, изключително име. Човекът – Школа в контрабасовото изкуство, който създаде нещо много трудно и рядко срещано в днешно време. Той създаде поколение контрабасисти, които и до днес поддържат изключителни отношения помежду си. Той ни направи семейство... ние бяхме едно цяло. Изключително съм благодарна... На Ирина и на проф. Тошев дължа това, което съм, докъдето съм стигнала...
На финала на атрактивния и много интригуващ разговор Маргарита Калчева споделя:
Мечтая да сме по-добри всички. Мечтая да сме по-усмихнати, да сме по-ведри. И нека да бъдем с хората, с които сме истински. Нека да даваме от себе си най-доброто. По този начин то ще се върне към нас. За това мечтая – мечтая да сме по-добри!
