В българската традиция индивид, религия и общност се намират в пълна хармония. Така българин и християнин стават синоними. Затова, когато имаш един празник, той винаги е религиозно оцветен. Той винаги има някакъв елемент на посещение в храма. Независимо в какъв аспект е разглеждан - трудов, семеен, календарен. Това обясни етнологът доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика към БАН.
Според нея, тъй като културата ни е безкрайно синкретична, във всеки момент можем да видим едни по-древни пластове в празниците, които са свързани с предхристиянските вярвания. Ние сме съхранили елементи и от тракийската култура, и от славянската, и от старата българска култура. Те са получили своя завършек и своето осмисляне в християнството, но не в този каноничен, догматичен план, в който богословите биха искали да го видят. По тази причина се говори за “битово християнство”.
Кръщението е акт на социализация, в народното вярване дори се казва, че дете, което не е кръстено не може да бъде погребано, т.е. ако го няма началото как ще се стигне до края, обясни доц. Банкова. Затова и кръстничеството се предава по наследство, т.е. тези, които са кумове на сватбата, стават кръстници на децата. Кръщението на децата в църквата, от гледна точка на фолклора, превръща невръстните деца в индивиди. Кръстените деца вече имат знак за идентичност.
Самият акт на кръщенето в традиционен план е с много символични действия. Традицията повелява майката да не присъства на кръщенето на детето, което пък става след 40-дневен период от раждането.
До ден днешен в Кюстендилско, майките чакат децата да се върнат от църквата кръстени като в това време връзката между тях се изразява в извършването на определени дейности, чиято цел е да предаде някакви умения на детето - ако е момиченце, започва да шие или да извършва някаква домакинска дейност, за да бъде и то сръчно, ако е момче - цепи дърва, за да е силно.
Българската сватба е много тежка по сценарии (продължава 8 дни), затова, често пъти по икономически причини, съществува практиката да се прави сватба без гости. Задължителен елемент в сватбата, освен младоженците, са кумовете, които са по-важни дори от родителите на младоженците. Освен това трябва да се мине през църквата, през даровете, през пиенето на вино, както и през целия асортимент от символични действия и ритуали, свързани с репродукцията, защото основната цел на създаването на семейството е продължението на рода.
Нарушиш ли тези стъпки, които нормативната култура ти определя, се маргинализираш , дори те изключват от празниците, обяснява доц. Банкова. Най-консервативна обаче е погребалната обредност. Тя в най-голяма степен съхранява онова, което можем да видим в края на XIX и началото на XX век, т.е. днешната обредност е същата като тазив миналото, защото ако пред лицето на живота човек има варианти, пред лицето на смъртта, чисто философски, вариантът е един единствен.
