В момента Петър Дундаков сякаш е навсякъде - освен с "Възвишение" и с "Мистерията...", името (и музиката му) са част от друг изключително успешен проект, а именно документалната лента "Пощальонът" (The Good Postman) на Тонислав Христов, която бе показана в Сънданс тази година, сега е номинирана за Европейската филмова награда в раздела за документални филми. А само преди броени дни творба на Петър Дундаков прозвуча в една изключително интересна програма на "Софийски солисти", харечена Strings Attached, която свърза България и Холандия, Париж, Амстердам и София в едно общо музикално европейско пространство. С Холандия Петър Дундаков е силно свързан, тъй като е завършил Ротердамската консерватория (след философията в Софийския университет); след това пък реализира много любопитен проект в Испания и още няколко из Европа. Има "Икар" за театрална музика и наградата "Димитър Вълчев" за музиката си към театралния спектакъл "Евгений Онегин".
Дълго представяне, но важно. Петър Дундаков беше гост в сутрешното ни "Радиокафе" - броени дни преди официалната премиера на "Възвишение" и часове преди за замине за Холадния, защото в четвъртък с "Мистерията на българските гласове" ще открият един голям фестивал в Утрехт (headliners са тоест), който се нарича Le Guess Who. Чуйте цялото интервю, заслужава си, защото Петър Дундаков говори така, както композира - далеч от клишетата, далеч от показността, с много вътрешни търсения и многопластови послания. Разказва за работата си над музиката към "Възвишение" (великолепна, наистина, мащабна, записана с голям симфоничен оркестър под палката на Пламен Джуров), за взаимодействието с режисьора Виктор Божинов, за това че е имал щастието да види завършения филм преди да започне да създава музиката, за силата на филма, в който всички компоненти са на едно ниво, което го прави изключително хомогенен. За спецификата на филмовата музика, за нейното въздействие и за нея като продължител на класическите традиции в едно ново време. И много за това, което се случва в България. И за интереса към историята ни и към четенето (не само на романа на Милен Русков).
Имах щастието тази година да се занимавам с разни неща, свързани с идентичността ни, но по един не-патриотарски начин; да срещна традициите и историята с едно ново разбиране, с една нова интерпретация - това, според мен, е голямата задача на времето, в което живеем, каза Петър Дундаков в сутрешното "Радиокафе" на Радио София. И това наистина се случва, тази среща, без да има програма, някак естествено. Дълго време ние сякаш подсъзнателно сме имали проблем с това кои сме - не че не знаем кои сме, но дълго време сме били заблуждавани какви сме. Сега трябва да намерим нашия си път и да вървим по него без страх от Европа, Америка или Русия със сила и радост от това, което сме.
Пътят на Петър Дундаков продължава определено "със сила и радост". През декември ще излязат първите два сингъла от авторския му албум с "Мистерията на българските гласове" и Лиза Джерар (и още от членовете на "Dead Can Dance"). Самият албум излиза през 2018, тогава Петър се надява да осъществят и голямо световно турне, но за него е много важно тази музика да има живот не само в чужбина, но и у нас - а препълнените зали в София и Пловдив по-рано тази година за концертното му представяне са прекрасна заявка за това.
