И тази вечер е като другите,
кой може с поглед да те намери,
непрестанно си предлагат услугите
наперени кавалери.
Ще замлъкне на оркестъра измамата
от прозорците нощна светлина
и ще танцуваме с тебе двамата
сред космическа тишина.
Хей, запази последния танц
за мене, за мене, за мене!
Хей, запази последния танц
сред космическа тишина.
На твоята издръжливост всеки се чуди,
сякаш не стъпваш на земята,
уморена си от танците луди,
а аз си намествам очилата.
От погледи хорски ще се избавим,
от саксофона с ироничния глас,
но дали ще можем вече да се преправим
на самите нас.
Хей, запази последния танц
за мене, за мене, за мене!
Хей, запази последния танц
сред космическа тишина,
сред космическа тишина…
Стихове: Маргарит Минков
Изпята поезия за тишината от българското песенно творчество и песенна лирика от близки и далечни страни избираме за тази наша среща. В нея звучи и софт-рок класика, дошла отвъд океана: „Звукът на тишината“. Тя е сред най-желаните и обичани от публиката песни на дуета Саймън и Гарфанкъл, от създаването й през 1964 година до наши дни. В своя поетичен текст авторът Пол Саймън ни разказва за „хора, които говорят без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без глас да ги пее“, за „пророческите думи, прошепнати в звука на тишината…“
Добре дошли сте!
неделя, 19 ноември, от 17 часа
