От края на 15-и чак до първото десетилетие на 20-и век, стилът на рисуване на школата на семейство Кано господства в японското изобразително изкуство. От самото семейство произлизат едни от най-видните художници. Някои от тях, обаче, нямат кръвна връзка със семейството - или са се оженили за наследници, или са били осиновени. Но всички са сменили фамилията си на Кано, за да се издигнат в средите на художниците и заради престижа.
Стилът на школата е много разнообразен и обичан – те рисуват, както картини в ярки цветове, включващи орнаменти и очертания, характерни за японския стил, така и черно-бели платна, появили се в страната под влияние на китайските им съседи. Били доста известни с монохромните си рисунки върху коприна. Достигат съвършенство и в изобразяването на морето, небето и облаците. На добрите художници обикновено се е плащало щедро и те често са работили за най-високопоставените хора в държавата като шогуните и даже самите императори.
Пример за творчеството на школата Кано са плъзгащите се врати в будисткия храм Конджубу-джи от 16-и век в планината Коя в южната част на Япония. Те са дело на Тоньо Кано и други членове на школата, дошли специално от Киото. На вратите са изобразени ярки пейзажи с дървета, птици и планини с красиви, изписани детайли. Самият храм е построен от генерал Хидейоши Тойотоми, по случай смъртта на майка му през 1593 година и е престрояван веднъж през 19-и век.
Сега храмът е сред най-посещаваните от туристите и е главен будистки храм на префектура Уакаяма.
