Мястото е Таос Пуебло и той е един от предполагаемите Седем златни града, така че сърцата на всички се вълнуват от очаквания за богатство. Но щом приближават до селището, изглеждат силно разочаровани: къщите, които виждат, приличат на глинени кутии, наслагани една върху друга…
Те са без прозорци и са изградени от слама и клони, „омесени“ с кал. Стените на отделните домове са общи. Сградите са издигнати стъпаловидно и покривите се явяват тераси за горните етажи, които са с по-малки размери. Във вътрешността на помещенията се влиза през квадратни дупки на покрива и надолу по стълба. Жилищата са двустайни, разполагат с всекидневна стая, която е и за спане, и помещение, което е като кухня – в него обитателите на дома се хранят, а в същото време, то е и склад.
Наистина Таос Пуебло не се оказва Златен град, но се смята за най-старата постоянно обитавана общност, населена от индианците в границите на САЩ. Постройките са изградени между 1000 и 1450 г. и са обявени от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.