Два екипа от учени обявиха в понеделник, че перфектно запазен паяк с опашка като на скорпион, запазен в кехлибар в гора в Югоизточна Азия е липсваща връзка в еволюцията, съобщи АФП.
В изследванията, публикувани в сп. „Нейчър еколъджи енд еволюшън“, единият екип твърди, че мъжките полови органи и жлезите, произвеждащи копринена нишка, свързват създанието с живи паяци.
Другият екип се фокусира върху дългата опашка и сегменитарното тяло и твърди, че Chimerarachne yingi принадлежи към родословно линия, съществувала преди над 380 милиона години и изчезнала сега.
Но и двата екипа са съгласни, че създанието запълва голяма в празнина в еволюцията на почти 50 000 вида паяци, които правят паяжини и в тях улавят плячката си по целия свят.
То е липсващата връзка между древния разред Uraraneida, които приличат на паяци, но са с опашка и без паяжинна жлеза, и съвременните паяци, които нямат опашка, казва Бо Ван - палеобиолог в Китайската академия на науките в Нанкин. Той е водещ учен в екипа, според който Chimerarachne yingi има много общи белези със съвременните си осмоноги братовчеди.
По стечение на обстоятелствата неизвестният по-рано вид едновременно бил открит от две групи учени, всяка от които попаднала на два екземпляра, застинали в прозрачен кехлибар. Друга случайност е, че те представили откритията си в едно и също списание, което организира едновременното им публикуване.
С дължина на тялото около 6 милиметра, половината от които са опашката, C. yingi е наистина мъничък паяк. Влакънцата от 4 пъпки, излизащи от задния край на корема може би не са паяжина, предполагат учените.
„Паяжинните жлези се използват за производство на паяжина с много цели - да се завият яйцата, за прикритие в дупка, за спален хамак или просто за оставяне на следа“, казва Пол Селдън, съавтор на Бо Ван и преподавател в Университета на Канзас.
C. yingi също така имал придатъци като щипки, наричани педипалпи, използвани за прехвърляне на спермата към женската при чифтосване – особеност, която имат всички живи паяци.
Камшикообразната опашка вероятно служела като сензор за околната обстановка. Древният вид имал и отровна жлеза, но и двата екипа не успели да установят дали е можел да отравя жертвите си.
Новият вид бил открит в джунглата на Мианма, където се добиват около 10 тона кехлибар всяка година. Много от него се оказва в Китай, където търговци го продават на научни институции.
Кехлибарът е много важен за откриване на древни предшественици на паяците, но само до определен период назад. Те трудно фосилизират, тъй като имат меко тяло и нямат кости, поради което трябват специални условия, за да бъдат открити древни останки, като попадане в смола, която се превръща в кехлибар.
Но няма следи от животински останки по-стари от 250 милиона години, което прави много трудно откриването на най-ранните предшественици на паяците.
